Нова година - стари филми

Hey...long time no see, huh ?
Честита нова година, въпреки, че е 20 януари. Все още е актуално, май...
Така де, всички си имаме задължения. Аз като изключително нерационален характер нямам почти никакво време за филми, а за писане на ревюта и дума да не става... Хубаво е човек да се занимава с неща, които му доставят удоволствие и го отпускат, но се очертава аз да не съм един от тези хора. На последък ежедневието ми е изпълнено със зубрене на учудващо безинтересен материал по история, четене на изненадващо тегави книги по литература и малко free time, прекарано с любими хора :) 
Достатъчно за мен, моят живот в този пост има прекалено малко значение, за разлика от филмите, които съм изгледал последно /всъщност в последните няколко месеца :x /. Започнах да се информирам и подготвям за Оскарите и влизам в такт малко по малко... 


The Color Purple (1985) - 7/10
Един от филмите в ценното ми книжле "1001 филма, които непременно трябва да гледате". Безспорно стойностен филм, въпреки сантименталността, присъща на режисьора. Но пък Спилбърг е майстор и никой не може да ме убеди в противното. Това е невероятна етническа драма и пресъздава едни кошмарни условия за живот в бедните райони на Юга. Упи Голдбърг и Дани Гловър имат предимно мълчаливи герои и се представят много добре, особено Голдбъг, която в тези вмерена е все още прохождаща в големите филми.  

Toy Story 3 (2010) - 8.5/10
"Играта на играчките 3" е дори още по - забавен, интересен и увлекателен от предишните му части. А мислех, че те са пределът...



Days of Heaven (1978) - 7.5/10
Един силно философски опит на Терънс Малик да представи трудния живот на работниците по американските плантации. Разказвач във филма е момиче, обясняващо действията на героите и даващо коментари над техните действия и постъпки. В центъра на сюжета стои любовен триъгълник, предизвикан от любовта на млада жена към двама мъже, оказваща се пагубна. Това положение насища драматизъм в целия филм, на фона на безкрайните тексаски прерии и полета. Въпреки, че не съм особен фен на възвишения стил на Малик, трябва да призная, че "Небесни дни" е един превъзходен филм. Но не и филм за всеки зрител.

The Pursuit of Happyness (2006) - 7.2/10
Вдъхновяващ филм. Сюжетът е главната причина да го харесам толкова и най - вече - да го изгледам до край. Понеже това е любимият ми тип филми и съм изгледал доста такива не бих казал, че е от най - силните. Уил Смит не ми хареса особено в главната роля - някак не стоеше на място. Въпреки това успя да вдъхне живот на героя си, та дори го направи доста интересен и изпълнен с премеждия, и пречки. На повъхността филма изглежда доста добър, но иначе можеше и доста по - добре.



Pirates of the Caribean: On Stranger's Tides (2011) -  6.3/10
Както вие заключихте много преди мен, това е просто за изцеждане на парите на зрителя, фен на предишните приключения на Джак Спароу. Именно той остава единствената сламка, за която могат да се хванат всички, работили по тази продукция. Джони Деп отново е страхотен в ролята на отнесения пират, но някак си личи и досадата, с която е работел по филма. Поне аз останах с това впечатление. Като цяло липсваше духа на по - добрите стари филми, дори ги нямаше онези странни ефекти, които правеха героите да изглеждат като излезли от аниме.

Atonement (2007) - 7.8/10
Невероятна биографична драма от военно време, чийто сценарий е съставен от известен роман на Ян Макеуан. Интригуващата история, с която не бях запознат определено ме заплени и ме откъсна от реалността, а блестящото изпълнение на Джеймс Макавой и Кийра Найтли определено вдига много рейтинга на филма. Най - силната част определено е в края, който тотално ме шокира. Понеже не обичам да се информирам предварително за някой филм, тук направо зациклих от обрата на сюжета.


Borat: Cultural Learnings of America for Make Benefit Glorious Nation of Kazakhstan (2006) - 7/10
Забавен по особен, странен начин и осмиващ загнилото американско общество чак до корените му. Някои моменти бяха направо абсурдни /нелицеприятни най - малко/. Особено ми допадна акцента на Саша Барон Коен, който се представи похвално в тази роля. Като цяло филма не е заснет, за да забавлява, а по - скоро да изобличи определени социални кръгове в американското общество, но не мисля, че те въобще са го разбрали. Аз поне искрено си се посмях. :)

Adventureland (2009) - 5.3/10
Слаб филм, нито забавен, нито драматичен, силно сантиментален. Много чувства и любов, изневери...предъвквани теми. Не успя да ме докосне, въпреки добрата игра на талантливия Джеси Айсенбърг и Марти Стар. Кристин Стюарт успя да покеже някои емоции и сгодна игра, така че може да се опровергаят онези лъжливи снимки за това, че няма емоции в играта й :D



Collateral (2004) - 7.6/10
Никак не беше зле, очаквах да е по - слаб и останах приятно изненадан. Определено интригуващ филм, доста мистериозен и хладнокръвен, точно като героите си. Като специалист с опит в подобен тип филми, Майкъл Ман просто сглобява частите и по познатата схема получаваме класически, напрегнат трилър. Том Круз и Джейми Фокс също си свършват професионално работата, а аз останах особено доволен от Фокс, който мисля, че не бях гледал до сега.

Philadelphia (1993) - 8.5/10
"Филаделфия" е един от малкото филми, които успяха да ме трогнат силно. Необикновена продукция, изключително оригинална за своето време. Том Ханкс влиза по удивителен начин в ролята на Андрю Бекет - един от потърпевшите на коварният СПИН, уволнен в следствие на болестта си. Дензъл Уошингтън също се представя отлично като адвокат - хомофоб, съгласил се да защитава Андрю. Не мога да опиша колко силна беше сцената, посветена на операта...такива неща ме карат да обичам киното.



The Outlaw Josey Wales (1976) - 6.6/10
Не особено силен филм, но като се има в предвид, че Клинт Истууд е режисьор и в главната роля, то и това си е доста. Като цяло интересен сюжет за отмъщението на Джоузи Уелс - хладнокръвен и безмилостен стрелец, загубил семейството си. Във филма не се случва нищо особено, просто каубоя избива разни пропаднали боклуци, наричащи се хора. И им плюе катран по челата /freak out/. Не очаквайте в този филм да се говори, основната задача е да се убиват хора. Все пак Истууд произнася доста дълга и неестествена за него реч.

Valkirye (2008) - 7.2/10
Доста интересен поглед над събитията, можели да приключат световната война по - бързо. Не беше много добър филм, но в никакъв случай не е провал. Историята е разказана последователно и плавно, така, че дори някой без основни познания по история на света да разбере ситуацията. Том Круз игра сносно и успя да издигне малко филма, но въобще не успях да го пирема в тази роля. Та той е Итън Хънт, прекалено екшън за подобна роля. Малко актьори могат да играят всякакви роли напълно успешно и не мисля, че Том Круз е в тази група.

За сега Толкова. След време още. След колко - не се знае.

Набързо за няколко филма

Ще започна един от редките си постове с необяснимия за мен факт - много хора смятат, че 15 септември е важен празник. Подчертавам - ПРАЗНИК! Че на кой му се празнува - учителите започват работа /на кой му се ходи всеки ден на работа?!/, а учениците тръгваме на училище /я вдигнете ръце - на кой му се ходеше всеки ден на училище?!/... Ако искате и да черпя, а?! Ако вие сте ходили в нормално училище, аз ходя в едно, управлявано в съответствие с най-жестоките закони на Сталин, Хитлер, Мао Дзедун, Кастро, Кадафи и още една шепа диктатори. Празник...

Мина много време от последния ми пост и най-накрая се навих да изгледам голямата поредица за Хари Потър с изключение на финалната част и още филми, за които няма голяма разлика дали ще пиша или не, те по-хубави няма да станат. Общо взето нямах много време за гледане през лятото, противно на очакванията ми, които бяха настроени към дълги и отегчителни следобеди, които ще запълвам с филми. Все пак набързо ще напиша по няколко реда за някои от филмите, които успях да изгледам през последните 2 седмици.


Cars (2006) - 6/10
Карс не е слаб филм, напротив - не е лесно да кажеш нещо лошо за него. Просто анимациите се правят по една и съща вече добре шлифована формула, която ги прави много успешни едновременно финансово и естетически. Обаче когато изгледаш достатъчно анимации, просто не виждаш нещо ново в тях. Разбира се, всяка история има своите приключения и детска наивност, подходяща за хора на всяка възраст. Просто след време този факт остава на заден план за сметка на някои изтъркани скечове и чувството "всичко това вече съм го гледал преди".



The Kids Are All Right (2010) - 8/10
Един много силен и драматичен филм. Аз, който не се смятам за чувствителна натура се трогнах много, което си е впечатляващо и печели уважението ми. Актьорското присъствие е блестящо, може би най-силната черта на филма. Джулиан Мур и Анет Бенинг, в тандем с Марк Ръфало създават герои, които са толкова истински и убеждаващи с проблемите си, че чак не е за вярване.


Home (2009) - 6/10
Имах голямо желание да го гледам, понеже исках да науча нещо повече за земята. Сега имам чувството, че ако някой си изхвърли бутилката от минерална вода на земята ще му откъсна шибаната глава. До сега не бях виждал толкова много паника, събрана в 90 минути лента. Да, паника и нищо друго. Бих се радвал да знам повече за промените, които могат да се направят или вече се правят, отколкото за бедите и апокалипсисите, които ми висят на главата.


Defiance (2008) - 7.1/10
Обичам филмите за Втората Световна война и ни най - малко не ми пука колко достоверни и надеждни източници за образоване са. Филмите отдавна не са начинът да научите за дадено събитие или период, книги има с лопата да ги ринеш. А относно филма - аз останах доволен. Бях гледал доста интерпретации на войната, но никога не бях виждал /нито пък чувал и чел/ за агресивни евреи. Едуард Зуик има режисьорския подход към подобни истории и го е показвал с "The Last Samurai" и "Blood Diamond". Лев Шрейбер и Даниел Крейг се справят добре с главните роли, въпреки, че никога не бих ги помислил за братя. Естествено, филмът можеше да бъде и много по - добър, но остава по-скоро на средно ниво.  

Flight of the Phoenix (2004) - 4/10
Нищо не успя да спаси този филм. Може би едно от малкото неща, които ме впечатлиха беше злият Елиът. Джовани Рибиси изигра ролята си страхотно и ме убеди поне да изгледам филма до край.


The Lincoln Lawyer (2011) - 6.4/10
Филмите със съдебни дела представляват интерес за мен, понеже винаги са динамични и почти винаги се получават доста интересни обрати до самото заключение. Този не е точно такъв, но в никакъв случай не е слаб филм. Bad ass героя на МакКонъхи е интересен, но не задържа вниманието на зрителя за дълго. При мен по скоро се получи така, че тъкмо когато ми доскучае се случва нещо интересно, което ме кара да погледам още малко. Предпочитам да не се стига до там.

Juice (1992) - 6.6/10
"Juice" във всеки случай е емблематичен филм. Самото присъствие на Тупак го прави такъв и в повечето време недостатъците просто не се забелязват. Историята за черните момчета, които се замесват в не добре планирано престъпление ни е позната, но тук може би е разказана най-добре. Покрай тях наблюдаваме и много елементи от живота на хората в гетото, но с малко повече подробности, отколкото е нужно. Героите са интересни и колоритни, като Бишъп /Тупак/ се променя коренно до края на филма и става истински маняк. 


Singin In The Rain (1952) - 8/10
Песни, танци и доста забавни моменти. Наистина, комедията беше много сполучлива, като се има в предвид времето, през което е правен филма. Старите комедии почти никога не са ми допадали. 

Crash (2004) - 7/10
Общо взето силен, но много противоречив филм. Конфликтите са пресилени до крайност, което образува на моменти абсурдни ситуации. За сметка на това пък има някои доста добри и фрапиращи сцени, които ще останат в съзанието ми. Оставам със смесени чувства, но бих казал, че филма ми хареса.  


Seven Years in Tibet (1997) - 6.7/10
Доста завладяващ и погълващ филм. Привлича вниманието като магнит, не усетих как минаха малко над 2 часа. Динамичен е и предава доста дълга история, но отделя достатъчно внимание на всяка важна част. За нещастие, не научаваме почти нищо за митичния град Ласа и живота вътре, нито пък за традициите и обичаите на народа в Тибет, които героят ни така и не разбра...

Това беше от мен за сега, надявам се на пиша по често поне през есента. А сега, извинете ме, отивам да уча за изпитите ми по английски. :) 


X - Men: First Class - ревю

С изключение на един период преди около 2 години, филмите по комикси не представляват голям интерес на мен. Винаги съм предпочитал старите рисувани филмчета, останали в спомените ми от ранно детство. Битките на Спайдърмен с Октопус, хората, благодарящи на Супермен, че ги е спасил...ехх, изгледах филмите за Спайдърмен и Супермен, и успях да си разваля хубавите спомени. Приятната част тук е, че няма момент в детството ми, в който да съм гледал филмчета за X-Men. Може би на това се дължи факта, че приех добре предишните филми за мутантите. 



Цялата рекламна кампания за "First Class" мина покрай мен и въобще не зачетох за нуждо да гледам дори трейлъра. И така, филът се появи във Замунда и го свалих преди да го изтрият /чист късмет/. Оценките му бяха добри, критиците не щадяха хвалбите си и се очертаваше, че мутантите ще направят един от малкото /единствения?/ свестени екшъни през цялото лято. И дори не е 3Д, което прави впечатление. 
Разбира се, ще се опитам да изтъкна доброто от филма, защото мисля, че си заслужава. Недостатъците са много, но подобен филм не е направен, за да филисофствам по тематиката му и да откривам скритите идеи на режисьора. Целта е да се забавлявам чрез зрелището, което трябва да ми предостави и мисля, че ще се съгласите с мен поне за тази част. 

Сюжета ни връща още през Втората световна война. Там бъдещият Магнито показва своите сили за първи път, опитвайки се да спаси семейството си. Враждата му с немски военен ни пренася във времето на Студената война, където първите мутанти се събират, за да постигнат общите си цели - да бъдат приети от обществото. В същото време политическата ситуация за влошава, след като САЩ разполага ракети в Турция и предизвиква Русия на разположи свои в Куба. Американците блокират пътя на руските кораби, пренасящи оръжието и цялата ситуация е управлявана от от злия мутант Себастиан Шоу. Добрите мутанти, водени от приятелите Ерик Лешнър /Магнито/ и Чарлз Хариер се опитват да спрат Шоу, американците и руснаците, които са готови да подложат света на ядрена война. За основа на сюжета служат исторически факти от Студената война, които са силно изкривени в духа на общия успех...в боксофиса.

Не съм от феновете на Матю Вон, дори не съм запознат с творчеството му. Не съм гледал "Layer Cake", "Stardust" и "Kick-Ass", и от това, което съм чул и чел, май е за добро. Изглежда ми по - успешен като продуцент, уважавам го за "Две димящи дула" и "Гепи", които харесвам много. Не мога да отрека, че в "First Class" е проявил въображението си включвайки политика, поне това трябва да му призная. Друго важно в подобна продукция са добрите ефекти, които не ме оставиха да заспя, когато филма започна да запада. Аз бих му препоръчал частни уроци по нова история, както и повече изобретателност при мутантите. Жена-насекомо с взривяваще се плюнка? C'mooon... 
       
Актьорското присъствие във филма ме накара да го харесам. Участват много млади и талантливи актьори, които може би са бъдещето на Холивуд. Джеймс МакАвой ме впечатли с уменията си, които вече бях виждал и в "The Last King of Scotland". Двамата с Майкъл Фасбендър се справят страхотно заедно и показват химия помежду си. Кевин Бейкън и Джейсън Флеминг също вдигнаха нивото на филма, много силно присъствие на Бейкън. Дженюъри /?/ Джоунс красеше филма, като се разхождаше полугола. Зои Кравиц и Дженифър Лоурънс също красят филма, но не показаха особени умения, а Зои Кравиц само ме подразни с малоумната си мутация. Оливър Плат също има роля... 

Опитах се да изтъкна по - добрите черти на продукцията, което се оказа адски трудна задача. Един средняшки летен екшън флик съдъжра в себе си много повече недостатъци, отколкото предимства, така че се измъчих, гледайки от добрата страна на нещата. Слабата режисура, историческата развратност, прекалената продължителност на филма и липсата на още 1-2 интригуващи герои правят филма средняшки. Вярно е, че е по - добър от "Wolverine", но можеше и много по - добре. Стигам до извода, че Матю Вон е виновен. :) 

Оценка: 6.5/10 

Limitless - ревю

Доста време мина, а...?! Знам, и вие ми липсвахте много! И обещавам вече да съм по редовен...за пореден път. Малко съм назад с материала, но след последен напън в училището се отцепих за малко от цивилизацията, да ми почине главата от всичката ненужна информация, с която я натъпках за отрицателно време. След ненужното въведение ще ви представя филм, чийто отпечатък върху съзнанието ми може да се сравнява с назубрените уравнения по химия отпреди няколко седмици. 

Ще започна т. нар. "анализ" с това, че "Limitless" имаше огромна перспектива пред себе си, с подходящи главни актьори и класен режисьор шансовете му се увеличават драстично. За съжаление нищо не се случва и останах с пръст в уста. Е, имаше моментни проблясъци за нещо интересно, но моментите не продължават много :/ 
Историята не е пълен шит, лично на мен ми допадна много докъм средата на филма. Главният герой е Еди Мора, писател, изпаднал в творческа криза. В безизходната си ситуация, Еди среща стар познат, роднина на бившата му жена. Той му подарява ново и неизпитано напълно хапче, наречено NZT. В отчаянието си, Еди взима хапчето и след минути той е хипер-активен, изчиства си "жилището", справя се с разярената кучка-хазяйка, пише с адска скорост новата си книга, учи чужди езици, науки, превръща се в сензация на борсата и дори се занимава с гаджето си. Еди се сдобива с много хапчета, достатъчни му да стане милионер след играта играта на Уолстрийт, но и да се пристрасти към могъществото на новото лекарство. След пристрастяването на Еди започват и проблемите, страничните ефекти и тн., тук се сгромолясва и филмът за мен. Настъпваме към развръзката, в която се намесва източноевропейски пристрастен гангстер, Карл Ван Луун - богат и пристрастен бизнесмен/?/ и въобще други персонажи, които с нищо не помагат на филма да върви нагоре, а само присъстват с бледите си уплашени или гневни физиономии. Някои от тях умират /някои го правят зрелищно/, за да може филмът да завърши безславното си падение с един приличен край. Общо взето ти трябват от прословутите хапчета, за да разбереш както се случва, как се случва, кои по дяволите са тези и най-важното, ЗАЩО?! 

Като главна звезда, Брадли Купър си скъса шибания задник да изглежда добре, да носи костюми и прилична прическа. Пасва на ролята перфектно с външния си вид, но не и с таланта си. През повечето време не беше убедителен в играта си. Де Ниро се изложи с проста и еднотипна роля, която въобще не трябваше да играе. Така де, той не играеше... Не съм милсел, че актьор от неговата класа, изиграл толкова много класически роли, ще стигне до там да играе никому нужни роли в подобни филми. Хареса ми Андрю Хоуард, гадният гангстер, който се друса с хапчетата на Еди. Други по-важни от безславната трупа са Ана Фриъл и Аби Корниш, които странно, но не помнех дори как изглеждат. Страшно впечатление.     

Нийл Бургър беше името, с което напсувах след края на филма. Единственото по-сериозно заглавие в кратката му филмография е "Илизионистът", от който имам малко спомени. Вече не помня как е било положението там, но в "Limitless" прави гаф след гаф. Може би ще се оправдае със сценария, но филма му е разхвърлян и хаотичен. Поддържа високо темпо, което не позволява достатъчно задълбочаване в историята. От една страна динамиката е важна и филмът се движи добре, но когато започват да се случват толкова ненужни неща, само за да не се спира темпото, филмът пропада. Общо взето, режисьорски крах.     

И две думи - средняшки трилър. 

Оценка: 5.8/10

The Next Three Days - Ревю

"Следващите три дни" е от типа филми, които винаги имат потенциал. Да, в комбинацията крими-драма-трилър винаги ще има хляб. Стига да си изиграеш правилно картите, де... 


Често съм склонен да очаквам чудеса от всеки втори филм, който се оказва на харда ми и също често ми провалят надеждите. В този случай не стана точно така. В края на краищата любопитството ми беше задоволено и не бях напълно разочарован /което се превърна във вид успех/, но пък и имаше нещо нередно в целия филм. По-скоро необмислено. Филма иска да те накара да мислиш и сам да стигнеш до някои изводи, но как да стане това, след като не ми грабна вниманието. То е като в математиката - искат от мен да мисля, но как да мисля, като не ми грабва вниманието... :)  

Както казах, поне за мен историята беше интригуваща, поне до едно време. Джон и Лара Бренан са женени и имат син - Люк. Една вечер Лара се скарва с шефката си, която по-късно е убита. Тя е обвинена в убийство и призната за виновна, въпреки, че отказва да признае виновността си. Дългата съдебна битка изтощава нея и съпругът и Джон, и той взима трудното решение да я върне в свободния свят по незаконен начин. Джон живее трудно, намира време за да отгледа сина си и да бъде едновременно майка и баща, но нещата не се получават толкова лесно и явно бягството от затвора му изглежда разумен вариант. Направени са проби и репетиции, Джон едва не се оказва зад решетките още преди бягството. А дали ще успее да я спаси? Та това е Америка, всеки прави каквото си иска, майната му на закона... 

Кастът като цяло се справя добре, няма фрапиращи издънки на преден план. Ръсел Кроу държи фронта, добра игра. Хареса ми в ролята му на нещастно влюбен, отчаян от живота мъж. Но пък като го гледам тук колко стар изглежда ме хваща носталгията по "Gladiator", "L.A. Confidential" и "The Insider"... Елизабет Банкс е в ролята на Лара Бренан, затворничката. Бих казал, че не беше зле, игра естествено и без излишни напъни за изява, което може би е за добро. Лиам Нийсън има малка роля във филма. Героят му е бивш затворник, избягал неколкокракто от затвора, който дава съвети на Джон за начинанието му. И това е общо взето, другите роли са прекалено второстепенни и нито прекалено добри, нито прекалено зле, за да заслужават внимание. 

Пол Хегис е режисьор на продукцията. Би било добре първо да изкажа цялостното си мнение за него - талантлив, все още млад и доста успешен сценарист. Режисьорската му кариера е кратка и успешна до тази година. Ако има нещо, което да ме дразни много в един филм, то това определено са неизползвания потенциал и неподредеността. Ще започна от първото - можеше  да се получи наистина страхотен филм, който да се хареса на всички. Фантастичните преследвания и геройското шофиране тип "Бързи и яростни" не ми хареса. Аз не останах с впечатлението, че Джон Бренан е екшън герой, но в края се оказа друго... А неподредеността, чак ме обърка. Нещата трябва да следват едно след друго, не съм от хората, които обичат да се чудят какво по дяволите става тук. 

В края, за да не повтарям собствените си думи, ще завърша с цитат от ревюто на A. O. Scott за The New York Times. Не съм чел цялото ревю, но едно от изреченията е поместено в iMDB и мисля, че като цяло описва мнението ми. "There is all kinds of potential here, but Mr. Haggis lacks the Hitchcockian sense of mischief to make it blossom." 

Оценка: 6.4/10, все пак беше много по-добре от екшън флик, в който лесно можеше да се превърне.