anGelMan Inc.

Отново един класически филм, този път е френски. Като се замисля, това е едва третия път, в който пиша за филм на нестандартен за съвременното кино език. Демек, сеш` се...




Филмът излиза на широкия екран през 1959 година, която е доста успешна откъм добри ленти /Север-Северозапад, Някои го предпочитат горещо, Бен-Хур, Хирошима, моя Любов/. Сюжета на филма се развива изцяло в Париж, като декорите изцяло отсъстват, използвани са естествени такива. Става дума за Антоан Доанел, млад парижки гамен, бягащ от училище и огорчен от необичащите го негови родители. Времето си той прекарва в киносалоните и обикаляне по парижките улици, докато малко по малко си навлича купища неприятности...

Лентата е режисирана от Франсоа Трюфю, като филма е негов дебют в режисьорството. Той представя на публиката филма такъв, какъвто той си го представя, без да се отклонява в излишни трогателни и емоционални моменти. Като бивш кинокритик, Трюфю възхвалява режисьорите на филми като неговия, които отхвърлят "традицията за качество" на френското кино и създават Новата вълна на френското кино. Лично изключително одобрявам заснемането предимно по уличите на Париж, подобен подход придава доза реалност на фила и усещане за съпричастност към съдбата на героите.
Главните роли са изпълнени от Жан-Пиер Лео, Клер Морие и Алберт Реми, съответно Антоан, майка му и баща му. Останах доволен от тяхното представяне, като бащата /Алберт Реми/ ми стана доста забавен персонаж именно заради небрежността, която беше основен подход на актьора.
Сценарият също е написан от Франсоа Трюфю, а оператор е Анри Дека.
Филмът е номиринан с Оскар за сценарий, режисьорът Франсоа Трюфю получава награда ОСИК от Филмовия фестивал в Кан.

To sum up, мисля, че това беше един страхотен филм, който напълно заслужава всички лаври, обрал до сега.

Оценка: 8/10