anGelMan Inc.

Напоследък нямах много време, а и желание за писане. Музата все ме подминаваше, но пък имах време да изгледам няколко добри филма. Първо мислех да ревюирам Brazil, но се оказа, че за мен е мисията невъзножна. За това...



Сюжета е по истински случай и по добър начин ни предава историята, превърнала се в легенда - Уудсток. Главния персонаж, Елиът Тайбър, докато се подготвя за ежегодния "панаир" в китното му планинско селце, без да планира се включва в организацията на огромен фестивал. С помощта на отбрани хипита, както и досадните си родители, той прави цялата организация, поема огромни разходи (превръщайки ги в приходи) и дава възможност на над 1 милион свободни, пияни, друсани и голи хора заедно да протестират срещу войната и да възпеят рок 'н' рол-а. Спасяването на Уудток като случка във филма обединява много персонажи - малки и големи, които през цялото време остават обединени от каузата. Тези много герои държат филма свеж през повечето време и той не се вмирисва по средата, както очаквах.

Режисурата на филма е поставена на слабичките азиатски рамена на Анг Лий. Някои от по-известните му творби са "Планината Броукбек" и "Хълк". Добре се е справил, има сносни решения, атмосферата е добра. Хареса ми , че е използвал реални кадри от Уудсток, придаде реалност на цялото събитие. Не разбрах само какъв беше тоя кон в края на филма. От къде на къде ще ми яздиш кон по тия калища и боклуци. Да си хипи, ама чак пък толкова... Все пак хипитата не са индианци.
От актьорите нито един не изпъкна с някаква феноменална игра. Не че съм го и очаквал де. Главния герой беше изигран от Деметри Мартин. Оправмдавам го със това, че основната му работа не е актьорството. Малко дървено изпълнение, нямаше го чувството. Поне аз не го почувствах...
Сюжета и сценария ми харесаха. Свежи са, оригинални са, открояват се от буламача, който се излива дори докато пиша ревюто си в момента. Дори и докато вие го чете, представяш ли си ...

Като изгледах филма се почуствах, сякаш съм бил там. Сякаш и аз съм бил съпричастен към каузата за свобода. Нали за това се бореха толкова години тея пусти хипита. А къде отиде тази свобода, тази борба за мир и щастие? Къде ли, заедно с Джон Ленън...
Както и да е, един от добрите филми за 2009, препоръчвам ви го.

Оценка: 7/10

Това ревю го избягвах умишлено, но май е време да пристъпя и към неговото писане. Причината беше, че доста трудно си оформих мнение, не знаех дали ми харесва или не.



В новия филм на Мартин Скорсезе единственото нещо, което ме привличаше беше самия талант на Скорсезе. Останал съм с добри спомени от негови филми (The Gangs of New York, The Aviator, Taxi Driver, Casino, Goodfellas ...) и ми беше интересно дали още го може. И май не го може толкова добре вече...
Сюжета на "Злокобен Остров" е колкото заплетен и объркващ, толкова и обещаващ. Разправя се за шериф Теди Даниелс, който е изпратен да разследва бягство на душевно болна от лудница за маниакални убийци. До тук добре, но целия филм бива изпълнен със странни сънища, които тотално объркват, скучни разговори, главоболия, душевни терзания, 5 картона изпушени цигари и много бягане през гората. До към средата на филма все още се поддържа някаква история, но след първия час всичко рухва, няма никакъв преход. След това един час се търси "Кой е пациент 67", а аз вече знам кой е 30 минути преди края. Като в романтична комедия, но мноого по-мрачна и подтискаща.

Сценария беше най-слабата част от филма. Целия е объркан, през по-голямата част от времето чаках тъпия диалог, за да разбера какво се случва. Филма започна добре, но прекалено бавното развитие на действието е много коварен минус. Много режисьори са използвали този трик във филмите си, но тук не се получи. Още една добра идея беше опозорена.
Мартин Скорзесе като режисьор го уважавам много, но този път не беше на нужното ниво. Да, имаше добри похвати и решения, от към атмосфера и чуство го доката /на моменти/, но филма си остава фейл. Нека се ограничи с мафиотските истории, там поне е железен.
От към актьорска игра също беше слабо. Ди Каприо освен източник на злато, сребро и диаманти в бокс-офис статута, не показа добрите актьорски умения, които претендира, че има. Преди ги е показвал, но в "Злокобен Остров" беше далеч от нужното ниво. да не говорим, че все още изглежда като на 25 години. Не е нормално ...
Едно от добрите неща във филма беше музиката, която допринесе за атмосферата във филма. Доста мрачни произведения, имаше ефект.

И обобщеинето е, че филма не е това, което очаквах. Имах големи надежди "Злокобен Остров" да се превърне в един от най-добрите филми на 2010, но очакванията ми не бяха оправдани, че и даже бяха грубо поругани. :(

Оценка: 7/10, защото все пак имаше и нещо хубаво в този филм.

Днес се порових из дебрите на блога, за да препрочета старите ревюта, писани в смътни дни, през които блога се четеше от 2-3ма човека. Подсетих се за една стара рубрика - "Архивите са живи". Спрях я в 11ти брой, не помня защо. Сега отново имам желание да пиша за стари класики, но все пак искам да се допитам и до вас, скъпите ми читатели.
Та въпроса е ясно зададен в анкетата, поставена от дясно. Моля, гласувайте :)

Линкове:
Spartacus
Dr. Strangelove
Paths Of Glory
One Flew Over Cucco's Nest
Easy Rider
To Kill a Mockingbird
The Sting
The Good, the Bad and the Ugly
Rebel Without a Cause
12 Angry Man
Seven Samurai

Мама му стара и мързела...
Може би очаквахте ревю за по-нов филм, но се спрях на "Писма от Иво Джима". Защо? - Така.



Филма следва историческите събития от втората световна война. През погледа на японците ни е предадена битката за последния портал към големите японски острови - Иво Джима. Там зле обучени, гладни, жадни, болни, изморени и най-вече малко на брой са разположени японски войски, които трябва да удържат американските сили. Задачата се оказва изключително трудна, дори непосилна за дезорганизираните японци, на които упорито отказват да пратят подкрепление. А иначе главния герой са Сайго и генерал Курибаяши, но и двамата не изпъкват като основи на филма до края.

Режисьор на филма е Клинт Истууд, а продуцент е Стивън Спилбърг. Те са единствените известни имена в целия проект, като Уатанабе също може да се смята за име, но не е като предишните двама. Самия бюджет на продукцията е 19, 000, 000 долара, което си е много, ама много малко в сравнение с други военни филми. Като се имат в предвид големия брой взривове и добри декори, направо без пари са си минали. А за възвръщаемостта не ми се мисли. Има един спечелен Оскар и 3 номинации, включително и за най-добър филм на 2006.

Актьорите се справиха добре, като се има в предвид, че 99% от всички снимали се са непознати японски актьори. Нямах абсолютно никакви очаквания относно тази част, затова не останах разочарован.
Режисурата е на висота. Клинт Истууд - невероятен талант не само в актьорството, но и в режисирането, рядък екземпляр, нещо като Орсън Уелс. Създадена е невероятна атмосфера, завладяващо. Два часа и половина са нищо и минават неусетно. Хареса ми и сивотата във филма, подчертаваше измъчеността и отчаяността на войниците. А и представянето на историята от страната на японците е гениална идея, целия диалог също е на японски. Абе, изрядно от всяко едно отношение!


И за завършек - хубаво е от време на време американските филим за войната да не са за героичните подвизи на собствените им мамини синчета. А и не беше с хепи-енд (не че зависи от тях де :D)

Оценка: 8.5/10, защото мя зарадва.

Реших да си дам ден-два почивка без да пиша в блога, но се оказа, че когато си дадеш малко почивка, тя неимоверно се удължава... Но все идва времето, в което пак включвам Notepad-а и заблъсквам клавиатурата.




Първо искам да кажа, че Люк Бесон се оказва полу-плагиат на скриптове. Сюжета горе-долу съвпада с Lethal Weapon - двама партньори (тук тайни агенти, там детективи), единият е улегнал (тук - любовница, там - жена), другият няма жена, няма деца, супер печен е и използва оръжията с майсторлък. И в двата филма се гонят лошите, които явно не се оказват толкова силни, колкото си мислиш. И в края на краищата - Lethal Weapon e много по-добър от From Paris with Love.
Цялото действие се развива в Париж, като главните герои са Уакс (Траволта) и Джеймс Рийз (Джонатън Р. Майърс). Те са по петите на ... много хора. Аз ли съм бил тотално отегчен, че да не забележа, защото май никъде не се обесни кои the hell са тези лошите, които гонят. Дуото сигурно обиколи половината Париж и изпотрепа 15на дилъра на кока, един ресторант китайци и изгони един дебел чичка точно, когато му беше най-хубаво. И аз пак не разбрах за какво става дума в тоя филм... В сценария няма никаква логика.

КЛИШЕ!

А сега да го разпечатам. Джон траволта да се прибере в някаква черупка и да не излиза от там освен по голяма нужда. Вече не сме през 90`те.
Стилистите на филма трябва да си направят публично харикири, а церемонията преди това да бъде отразена от NBC. Едва ли само аз забелязах, че Траволта приличаше на буре, катинарчето беше ужасно, а черепът му е учудващо релефен. Да не говорим, че се беше облякъл като объркан американски тийн отпреди 15 години. От друга страна мустачето тип "герой от ням филм" на партньора му го засенчи отвсякъде. И по принцип не обръщам внимание на тези неща, но дори Голямото Пиле от "Улица Сезам" изглежда по-нормално от тези двамата.

Люк Бесон го уважавам като режисьор, все пак е направил великолепния шутър-екшън Леон. Но като зрител го моля да спре да измисля истории. Също моля сценариста на филма да се присъедини към стилистите. И всички групово да поработят над престрелките, защото ако се млатеха с арбалети щеше да е по-реално от това. Мерси.

Най-ме е яд за актьорите. Траволта е добър актьор, дори и в тази боза го показа, но защо трябва да си хаби таланта. Опитен е, няма ли нюх да познава кога един филм ще се превърне в провал... Майърс пък никакъв го няма, лошо впечатление. Хубавото беше Кася Смутняк, сладурана. :)

И вече да свършвам с ревюто, че се изнервих... Ще ви кажа само, че ако сте забравили тъпите лафове, пуснете си филма, та да си ги припомните. А, и не забравяйте - към коката се зарибяхаш още като си шмръкнеш един нокът. След това се пълниш една ваза с кока и си е употребяшаш :)

Оценка: 4/10, защото ме е срам да дам по-ниска.

Доста е късно, 1 и 30 върви... А аз упорито отказвам да си лягам и дългото кафе още ми държи. Изгледах "Острие на мрака", останах прецакан. Защо, the hell, въздесъщия М *точка* Гиб *точка* играе главната роля?



*SPOILERS*

Филма започва обещаващо - Томас Крейвън посреща дъщеря си и я закарва у дома. Той е детектив, обича дъщеря си, държи пистолета си в дървен, изтънчен поднос, има чуство за хумор /поне се забелязва усмивката, вкарва известна свежест в началото/. Мисли си, че дъщеря му крие нещо сериозно от него, а тя пък от своя страна упорито спори, че всичко, разбираш ли, е наред. Внезапно я връхлетява острата нужда да се издрайфа точно във вечерята. Бащата веднага тръгва с нея за болницата, но още на верандата тя е застреляна в корема със пушка. До тук добре, дъщерята умира, бащата е бесен и иска да си отмъсти. Всичко върви към адски екшън, взривове, престрелки тип *90-те*. Но не, нещата стават по-сложни и по-сложни, и по-сложни, и така до добрия край. И добър не значи, че всички заживяват щастливо :)

Режисьор на филма е Мартин Кемпбъл. Не е от големите имена, правил е Casino Royale и The Legend of Zorro като по-известни филми. Въпреки дългата си кариера, не ми направи впечатлението на опитен режисьор. Атмосферата беше добра, доста мрачна и подтискаща, но пък ефектите куцаха малко. Конкретно се сещам за момента, в който колата отнесе вратата и жената, излизаща от другата кола. Беше добро решение, но направено много изкуствено. Не ме накара да повярвам, въпреки, че ме стресна, беше доста внезапно. Аа, и да, сълзливите сцени ми дойдоха малко в повече. не мисля, че основната цел на филма беше да ме разчуства, а да ми покаже, че бащите обичат дъщерите си...
В каста разбира се, се откроява името на Мел Гипсън, който е един от любимите ми актьори. Справи се добре, малко по-ниско от обичайното високо ниво. Вече е стар за подобри екшъни. Сцените с престрелки и сурови боища изглеждаха нелепи на фона на оредялата сива косица и сбръчкано лице, нещо като Харисън форд в 4та част на идниана Джоунс. Отчаянието и яростта на героя му до някъде оправдаваха динамичността, с която действа. но пък му стои добре да играе полицай, още в Летъл Уепън си пролича. Иначе останалите актьори ми останаха почти безразлични. Нито един не се открои, слаба работа.
Сценария беше до някъде оригинален и изобретателен, но и клишетата ги имаше. Все повече се опитвам да се абстрахирам от това, че клишетата са във всеки филм, но просто немога. Гледам по много филми и понякога искам да виждам нещо изобретателно и иновативно. Тук имаше проблясъци, но нищо особено.

Като за край: Призовавам Мел Гипсън да започне по-усилена кариера като режисьор, защото и 4те филма, които е режисирал са ми харесали. Вече му мина времето да играе "непокорния", "лошия", "непримиримия" и подобни роли. И най-доброто нещо във филма беше завършека, обичам когато във филмите всичко се оправя, но и това коства нещо /всичко/.

Оценка: 6.4/10

HAIL!
Вчера, респективно снощи, респективно 2-3 часа през нощта по наше време, се проведе Церемонията по връчването на Наградите на Академията "Оскар". Много на брой холивудски дейци, респективно полу-идиоти се облякоха в стил 30те, пиха шампанско, смяха се на тъпи шеги... на моменти се смяха така, сакаш искаха да убият Стив Мартин и Алек Болдуин заради жестоката гавра. Но нека преминем към съществената част...



Best Motion Picture of the Year

Avatar (2009)
The Blind Side (2009)
District 9 (2009)
An Education (2009)
Inglourious Basterds (2009)
Precious: Based on the Novel Push by Sapphire (2009)
A Serious Man (2009)
Up (2009)
Up in the Air (2009)

Победител: The Hurt Locker (2008)

Хаха, Камерън вече е с трайни психични увреждания. Всичко водеше към Аватар, най-малкото, защото водещия фактор в Холивуд са парите, а Аватар спечели доооста. Адски се радвам, че егото на Камерън беше потопено дълбоко под водата, защото колкото и да беше добър, Аватар беше повече анимация. Всичко се случваше сякаш не в нашето измерение, докато The Hurt Locker беше адски реален военен филм. Те са ми слабост отдавна и много исках да спечели филма на Бигалоу. Изключително качественa продукция, направена с малък бзджет, останах много изненадан, след като го гледах. Очаквах суха пропаганда или анти-военен филм, а аз получих един муден, да се кажа флегматично развиващ се филм, но направен с изключителна класа и носещ в себе си достойнствата на класическото кино, които дори Бог Камерън не успя да въплати в изкуствената си история, пък макар и да е на стойност около 500 милиона. След като не си изгубих мисълта в огромното предишно изречение ще завърша така - щом "Войната е Опиат" спечели, значи все пак има справедливост на този свят!

Best Performance by an Actor in a Leading Role

George Clooney for Up in the Air (2009/I)
Colin Firth for A Single Man (2009)
Morgan Freeman for Invictus (2009)
Jeremy Renner for The Hurt Locker (2008)

Победител - Jeff Bridges for Crazy Heart (2009)

Смятам да се доверя на академията, не съм гледал филма, но с изключение на Морган Фрийман, никой от другите номинирани не заслужава тази награда. Все пак съм доволен, заслужаваше най-накрая и той да получи Оскар.

Best Performance by an Actress in a Leading Role

Helen Mirren for The Last Station (2009)
Carey Mulligan for An Education (2009)
Gabourey Sidibe for Precious: Based on the Novel Push by Sapphire (2009)
Meryl Streep for Julie & Julia (2009)

Победител - Sandra Bullock for The Blind Side (2009)

Иронията тук е пълна, след като Сандра Бълок получи "Златна Малинка" в събота, а никой уважаващ себе си актьор не би допуснал да получи подобна награда. Снощи обаче Академията са решили да и връчат награда за филма "Сляпата страна", което ме обърква доста... Остава си много overrated актриса :) Предпочитах Мерил Стрийп.

Best Performance by an Actor in a Supporting Role
Matt Damon for Invictus (2009)
Woody Harrelson for The Messenger (2009/I)
Christopher Plummer for The Last Station (2009)
Stanley Tucci for The Lovely Bones (2009)

Победител - Christoph Waltz for Inglourious Basterds (2009)

Хер Ланда, че кой друг? Страхотна роля от Кристоф Уолц, напълно заслужена победа. Друг вариант беше Матт Дамоц със Invictus, но шансовете на всички си бяха малки още в началото.

Best Performance by an Actress in a Supporting Role

Penélope Cruz for Nine (2009)
Vera Farmiga for Up in the Air (2009/I)
Maggie Gyllenhaal for Crazy Heart (2009)
Anna Kendrick for Up in the Air (2009/I)

Победител - Mo'Nique for Precious: Based on the Novel Push by Sapphire (2009)

И този филм още не съм имал честта да го гледам, но дебелите негърки получават награда след награда. Ще го дръпна веднага даже. Иначе тък конкуренцията не ми се вижда много оспорвана...

Best Achievement in Directing

James Cameron for Avatar (2009)
Lee Daniels for Precious: Based on the Novel Push by Sapphire (2009)
Jason Reitman for Up in the Air (2009/I)
Quentin Tarantino for Inglourious Basterds (2009)

Победител - Kathryn Bigelow for The Hurt Locker (2008)

Другата важка категория - за режисирането. Добро решение също, Картин става първата жена, носитлка на наградата за най-добър режисьор. Отмъква награда точно изпод носа на Камерън, харесва ми. Триумф на нежния пол навръх 8ми март. Честит празник, btw. :)


Останалите категории не ми се коментират, ТУК може да прочетете останалите победители и номинации.
Като цяло съм доволен от раздадените награди. the Hurt Locker разби всички.
ЧЕСТИТО НА ПЕЧЕЛИВШИТЕ!

And I keep on doing the same thing... Демек, още един "оскаров" филм. Този път е цялостна продукция на братята Коен - "A Serious Man".





Сценария, също написан от Итън и Джоел Коен, ни прехвърля обратно в 60те, в еврейски квартал. Запознаваме се със семейство Гопник, които са типичното американско семейство за този период. Поне така ги представят навсякъде де, идея си нямам иначе. Главата на семейството е Лари, професор в един адски скучен колеж. Има си две деца, които постоянно се карат, отчаяният му брат живее в къщата му, а жена му ще го напусне заради откровенно дразнещия Сю /даже името му е женско/, изигран доста добре от Фред Малмъд. По-късно обаче Сю умира и много неща се случват. Май беше сполучливо, без да издавам спойлери.

Доста време, след като изгледах филма, се чудех какво беше посланието от всичко това. Режисурата беше перфектна, много реална, кара те да почустваш героите като твои приятели. Играта на актьорите също беше добра. Много красив филм, представя ти ежедневието на героите и проблемите, които срещат. Може би, защото всичко е много различно. Атмосферата, която сътворяват филмите с марка "Коен" е уникална сама по себе си. Действието винаги се развива бавно, на ръба на скуката и точно когато ти е писнало се случва нещо, което просто е от плънката на филма и не представлява нищо съществено от сюжета. Но е интересно и се развива в продължение на целия филм. Нещо като адски много нишки свързани в един плет, това представлява сюжета на филма. Изпипан е до най-дребното нещо, представя отделни няколко истории за всеки отделен герой. Дори и за Сю, който умря по време на филма. В началото има сцени, за които първо се сещаш с безразличие, но всъщност в края на филма се оказват ключови. А за самия край, завършващ с една страхотна песен, мога да кажа, че ми хареса. Определено беше неочаквано, нито е хепи енд, нито е трагедия, даже края е оставен отворен. Странно, в добрия смисъл на думата.

Като за край - препоръчвам го на всички. Не е нито екшън, нито комедия, нито изцяло драма. Трудно е за определяне като жанр, може би биографичен. На мен ми хареса, не е нито тежък и ангажиращ, нито остава безразличен.

Оценка: 7.4/10

Продължавам с филмите на 2009, като наред е "Сляпата Страна", starring - Sandra Bullock. Ще започна с един комплимент - спрете близките кадри със Сандра Бълок, защото от лицето и се виждат само 2 големи ноздри. Sorry...





Сюжета не е нищо особено, малко като турски сериал с негър за главен герой. Мълчалив негър. Депресиращ негър. Не, не съм расист, но когато ти викат Биг Майк, няма начин да си ирландец. Пича се казва Майкъл Оър и е адски мълчалив, срамежлив и депресиращ. И аз не харесвам шумните хора, но Майкъл сякаш е в чужда страна. Естествено, за всичко си има причина. Той си няма дом, не познава родителите си и над него се смиляват сем. Тоух /?/. Момчето е прибрано в къщата на заможното семейство и заживява с тях. Те му помагат с училището и Майк малко по малко започва да прогресира в учебния процес. Става футболист и естествено става известен. След това идва един обрат във сюжета, в който Майк се съмнява в попечителите си и мисли, че изпълняват поръчки на университет и нарочно го убеждават да се запише в исканото от тях училище. За края имах надежди, но всичко умря. Не в буквалния смисъл, рабира се. :)

Режисьор на филма е Джон Лий Ханкок, който въобще не е никакъв капацитет в Холивуд, но има време. За да е един филм запомнящ се са важни много неща, но основната заслуга се пада на режисьора. Този филм не беше от запомнящите се.
От актоьрите мога да похваля Куинтън Аарън, който ми направи доста добро впечатление. От Бронкс са дошли много легендарни актьори, с малко усилие и той може да стане ... известен. Сандра Бълок като най-опитна от каста също се справи добре, но не знам какво точно да очаквам от нея. Нищо особено, като цяло.
Сценария е писан по книгата на Майкъл Люис, която може и да е хубава /не съм я чел/, но сценария беше прекалено дълъг. От това, предполагам, се получават над 2 часа филм, който писва след час и половина, защото вече разбираш как ще свърши всичко.

Като финални думи да ви кажа - пуснете филма, ако ви се спи. Добре приспива, ще си го догледате на другата сутрин. Аз така направих и останах доволен.

Оценка: 7/10