anGelMan Inc.

Отново един класически филм, този път е френски. Като се замисля, това е едва третия път, в който пиша за филм на нестандартен за съвременното кино език. Демек, сеш` се...




Филмът излиза на широкия екран през 1959 година, която е доста успешна откъм добри ленти /Север-Северозапад, Някои го предпочитат горещо, Бен-Хур, Хирошима, моя Любов/. Сюжета на филма се развива изцяло в Париж, като декорите изцяло отсъстват, използвани са естествени такива. Става дума за Антоан Доанел, млад парижки гамен, бягащ от училище и огорчен от необичащите го негови родители. Времето си той прекарва в киносалоните и обикаляне по парижките улици, докато малко по малко си навлича купища неприятности...

Лентата е режисирана от Франсоа Трюфю, като филма е негов дебют в режисьорството. Той представя на публиката филма такъв, какъвто той си го представя, без да се отклонява в излишни трогателни и емоционални моменти. Като бивш кинокритик, Трюфю възхвалява режисьорите на филми като неговия, които отхвърлят "традицията за качество" на френското кино и създават Новата вълна на френското кино. Лично изключително одобрявам заснемането предимно по уличите на Париж, подобен подход придава доза реалност на фила и усещане за съпричастност към съдбата на героите.
Главните роли са изпълнени от Жан-Пиер Лео, Клер Морие и Алберт Реми, съответно Антоан, майка му и баща му. Останах доволен от тяхното представяне, като бащата /Алберт Реми/ ми стана доста забавен персонаж именно заради небрежността, която беше основен подход на актьора.
Сценарият също е написан от Франсоа Трюфю, а оператор е Анри Дека.
Филмът е номиринан с Оскар за сценарий, режисьорът Франсоа Трюфю получава награда ОСИК от Филмовия фестивал в Кан.

To sum up, мисля, че това беше един страхотен филм, който напълно заслужава всички лаври, обрал до сега.

Оценка: 8/10

През април има малко публикации, понеже се захванах малко по-усърдно с учебния процес. Ще се опитам да понаваксам в последните дни от месеца, обещавам, че вече няма да има такова затишие. Естествено, моите обещания не струват нищо :)
Както и да е, най-накрая и аз изгледах 3те части на Матрицата. Чак и аз се учудих на упоритостта си да гледам 3 филма бъкани с ефекти, от които да те заболят и очите, и главата, че и нещо друго...



Плота е доста иновативен и оригинален, което искрено ме зарадва, понеже си нямах ни най-малка идея каква история ще гледам. Главният герой е Нео /Киану Рийвс/, хакер, който смята, че Матрицата контралира живота му по ужасен начин. Тя, Матрицата представлява друга бъдеща реалност - свят, управляван диктаторски от машините с искуствен интелект. Хората стават малцинство и се обединяват в единствения човешки град, останал след войната - Зион. На кораба Новохудоностор /или нещо подобно/ за оцеляването на човечеството се борят Нео, Тринити и водача-бунтовник Морфей.
Филма се прочува с невероятните си ефекти, както повечето от вас знаят. Много сцени на забавен кадър правят филма много зрелищен и, малко странно за мен, носят истинско удоволствие от гледането. За съжаление, не същото е с другите два филма.
Режисьорите братя Уачовски създават един чисто нов свят не само визуално, но и написват сценария за филма. Добра работа от тяхна страна.
Каста от актьори е добър, въпреки, че Киану Рийвс ми е много скучен, а Лоурънс Фишбърн изглеждаше малко "не на място" във филма. Но са добри актьори, не мога да го отрека. Отличава се и Хюго Уевинг, много добра роля като агент Смит.




Втората част на филма се нарича Презареждане и излиза през 2003 година. Каста е почти същия, а историята продължава. Градът Зион е обсаден от армията на машините и всички в града дават всичко от себе си, за да запазят човешкия свят, който така или иначе е останал малцинство под вече черното и буреносно небе.
С първия филм от поредицата летвата се вдига много, ама много високо. И чрез плот, и чрез ефекти. Малко са случаите, в които и втория филм е толкова успешен, колкото и първия. Тук работата е същата - филма е добър, но бледнее пред първия. Ефектите отново са добри, но вече идват в повече. Малката връзка с реалния свят в първата част се изгуби безвъзвратно в тази втора част.
Все пак беше на ниво, защото историята си остава все толкова зарибяваща.




За една година излиза и третата последна част от филма. В нея се развива историята, недовършена от 2ра Презареждане. Името е Революции и отговаря на историята на филма. Битката срещу армиите на машините се води едновременно с биткана на Нео срещу програмата, която се разраства до толкова, че няма да може да бъде спряна - Смит. Агентите се превръщат в армия, която е по-голяма зплаха и от машините. Двете схватки се водят успоредно, като и на двете се отдава дължимото значение. Ако Нео победи, войната свършва и той изпълнява задължението си на Избраният.
Звуковите и специалните екранни ефекти ми продъниха ушите, заболя ме главата, очите ми горяха...
Мнението ми за 3та част е по-скоро отрицателно, най-вече заради мега-механизацията. Все пак киното е изкуство, не вяла игра пред зелен бекграунд.

Обща оценка: 8.3/10

За този път съм приготвил едни наистина стари работи, нещо класическо в пълния смисъл на думата.


Първата версия на "Alice in Wonderland" (1903). Времето почти е унищожило записа, но все пак трябва да се радваме, че е достигнало до тук.


"The Great Train Robbery" (1903). Счита се за началото на уестърн жанра. И до днес се помни финалната сцена, в която един от разбойниците стреля "в камерата".


"Le Voyage Dans la Lune" (1902). Дава начало на sci-fi жанра. Мисля, че се водеше за първия пълнометражен филм.





"Chien Andalou"/"An Andalusian Dog" (1928). Не е на възрастта на другите 3, но е доста по-запомнящ се. Някои от сцените са "ужасни", настръхвам направо. То повече прилича на безразборно подредени фрапиращи кадри, но за времето си е нещо уникално.

Това за сега, нарочно не съм включвал филми на Люмиер, защото те са нещо съвсем различно. Смятам, че това е един подобаващ списък. Иначе има още доста (филмите на Грифит определено са нещо уникано, на Чаплин също), но са прекалено дълги, за да ги поствам тук.

П.С. Ако някой може да ми обясни кой таг се пише, за да може клипа да се задейства направо ...

Тези дни изгледах много качествени филми, но сякаш те бледнееха пред впечатлението, което остави в мен "Светът е голям и спасение дебне отвсякъде". Самата идея в България да се направи истински добър филм с добра рекламна кампания показва, че напоследък българското кино фивна значително. Сега се надявам и за "Мисия Лондон", който също търми мащабна рекламна кампания.



За малко по-малко от 2 часа бях напълно завладян от магията, която притежава този филм. Сюжета разказва за Александър Георгиев, който претърпява автомобилна катастрофа и получава амнезия. Дядо му отива в немската болница, за да го види, но след като вижда, че внукът му е напълно друг човек решава, че трябва да го върне обратно. Той предприема голяма екскурзия с колело от Германия до България, за да може Сашко, както го нарича, да си припомни живота в истинската му форма и удоволствията, което той дава.

Режисьор на филма е Стефан Командарев, който не се отличава с особен опит в режисьорската работа, но се справя на нужното високо ниво. Филма е изпълнен с мъдрости за живота, които придават класа. Сниман е в американски стил, нищо не го различава от холивудските приключенски филми. Героите са изградени добре, набляга на характерите им, което също ми хареса. Образите са типично български - бай Дан се налива с ракия и играе табла по цял ден в кръчмата. Това ако не е българско, то не знам кое...
Актьорската игра също беше на ниво, въпреки че можеше и по-добре. Мики Манойлович разбира се беше невероятен, Карло Любек бледнееше, беше в сянката му. Не разбрах какъв е смисалът да се изберат чужди актьори, дикцията им не беше добра, ударението го нямаше почти никаде. Но това е нищожен проблем.
Сценария е последователен, писан по едноименната книга, която смятам да прочета в скоро време.

Гледах един прекрасен и много красив филм! Трябва да си пън, за да не бъдеш завладян от страхотната история, преливащите една в друга сюжетни линии от детството и настоящия живот на Александър, атмосферата и настроението, което носи филма. Аз, понеже си падам малко скептик, харесвам малко по-мрачните филми /не и депресиращи, тип "Седем"/, не съм почитател на утопиите във филмите и хепи-едновете, които често провалят целия филм. В този случай всичко беше точно на място.
Много свежо.

Оценка: 8.8/10

Дадох си шестднесвна почивка от блога и сега е време да постна едно ревю на още пресен филм, туко що излязъл на R5. Някои може би се сетиха, че става дума за ...



Сюжета се върти около Майло /Джералд Бътър/ и Никол /Дженифър Анистън/, които са бивши съпрузи. Майло е "ловец на глави", като през цялото време разправя, че е полицай. Така и не разбрах каква е всъщност работата му и в какво се състои, защото Никол е по следите на убийство. Майло трябва да я заведе в полицията, защото тя не се явява на делото си. Двамата си развяват перчемите по Америка в безцелно обикаляне и бягане, което аз си обяснявам единствено с безсилието на сценариста да измисли и поднесе нещо интересно, което да отнеме разочарованието от цялостно вдлъбнатия сюжет.

Не виждам как филма би ме впечатлил, освен ако по средата не се появи Арнолд Шварценегер и не избие целия каст с ръчно зареждащ се мускет от 19 век. Всичко във филма е посредствено, предвидимо, изтъркано. Опитите за хумор бяха плачевни, ама наистина плачевна. Скучно... Каква комедия е комедията, която не одстави даже усмивка на лицето ми? Каква е историята, която е токова тъпа, че даже не знае как да ме приспи? Сещаш ли се?

Режисьор на филма е Анди Тенант, който има опит с комедиите, привличащи зрителския интерес, като Хитч. Като гледам няма негова продукция като режисьор, оценена над 7 в ИМДБ, което е много зле. Въпреки масивната реклама с трейлъри и реклами, филма май не постига много успехи. И това не ме учидва много. Колкото до работата му в този филм, когато сценарият ти е тъп, даже Кубрик не би изобетил добър филм. Същото е положението и тук.
Актьорите бяха на някакво ниво. Не беше перфектно, не съм си го и помислял, но поне се постараха. Дженифър Анистън я уважавам, защото съм огромен фен на Приятели и въпреки, че не е актриса със заложби, беше красива. Казвам беше, защото вече е лелка с много операции. Бътлър си е дърво и не показва прогрес.
Към края на филма имах надежда, че нещата ще се объркат, защото на там вървяха нещата, но се оказа, че съм наивен оптимист. Живота е суров към оптимистите.

В заключение ще заявя, че тотално си изгубих времето с този филм. Естествено, не е пълен провал. По-скоро филм втора ръка, който не заслужава голямо внимание. Глупав, посредствен, вече го казах.

Оценка: 4.8/10

След дълга пауза отново задействам рубриката "Архивите са живи" с един легендарен филм, останал в спомените на милиони. Въпреки, че е на 68 гпдини, той все още радва хората и си остава емблематичен в жанра на романтичните филми. Той или по-точно тя е "Казабланка"!



Сценария, написан от общо 6 души, разказва за Рик Блейн, който има бар в град Казабланка, някъде по брега на Мароко. През там минават всички мигриращи изгнанници, защото на никой не му се стои в окупираната от немците Франция. Оказва се, че влизането в града е трудно, но си е коледна песен пред излизането. Навсякъде дебнат патрули и проверяващи за документи, които може да осигури въпросния Рик. Там пристига и Виктор Лазло - водач на френската съпротива и неговата съпруга - Илза Лънд. Оказва се обаче, че Илза е старата и вечна френска любов (друго имам в предвид) на Рик. Те се разделят внезапно и Рик остава огорчен, но влюбен до живот...

Както всичко в този филм и режисурата е на много високо ниво. Когато Светът преживява случките, пресъздадени във филма, не е трудно да ги възпреизведеш по подобаващ се начин. Сниман с вкус на скоч и мирис на цигарен дим, всичко е премерено до прецизност, няма излишни сцени и проточени излишни диалози. Няма ги сълзливите и драматични сцени, но въпреки това я има истинската любов.
Отличава се гениалната актьорска игра. Богарт е икона в киното и го доказва по перфектен начин тук, в "Африканската кралица" и други паметни филми. Ингрид Бергман също е прекрасна. Изграждат емблематични образи, адски съм доволен. Хареса ми и ролята на пианиста, изигран от Дуули Уилсън. Вложи много чуство в играта си и ми остана в главата. Също Клод Рейнс се справи добре като капитан Рено.
Филма е подплатен с много уникални герои, които постоянно разнообразяват малката снимачна площадка. Като бонуси се появяват разни разяснения и моменти, когато Рик и Илза са в Париж и сякаш обясняват веднага, когато нещо не ти е ясно. Друг плюс е отворения край, който е рядкост за "революционен" за времето си.
Сюжета на филма сякаш създава клишето. Нито един филм обаче не може да преповтори подобна история, разказана с такава драматичност и лекота едновременно. Създават се легендарни сцени и незабравими реплики
Rick: Louis, I think this is the beginning of a beautiful friendship.
:)))
П.С. И българите бяха замесени, баси кефа...

Оценка: 8.9/10