anGelMan Inc.

Нали знаете пролетните вируси - идват неканени е не си ходят поне седмица. Моя си го пазя вече втора неделя и ме заболяха дробовете от кашляне. Мъка, голяма. И компютъра ми се разболя покрай мен... разместила му се RAM паметта... Все глупости тия дни. Те, очаквано запълниха времето ми и за около 10 дена изгледах около 5 филма, за които нямах почти никакво желание да пиша. Днес получих вдъхновение, така че се пригответе за депресия. Requiem for a Dream. Депресирахте ли се вече?



`Щото аз се депресирах. Толкова подтискащ, мрачен и еталон в трилъра не бях гледал откакто гледах Se7en и Silence of the Lambs. Както казва Ебърт - 2 Thumbs Up!
Сюжета на второто отроче на Аронофски е по-мрачен и от тъмно черно. Проследяваме историята на Хари Голдфарб, неговата приятелка, най-добрият му приятел и майка му. И точно това ме шокира - всички те, дори и майка му стават наркозависими в течение на филма. Кой към трева и "бело", кой към хапчета, в края на краищата всички свършват по идентичен начин.
Хари и приятелите му попадат в мрежите на наркотърговията и зависимостта остава на заден план, въпреки, че тя е основата, която ги тласка към продажбата на праховете. И при тримата ни герои лежи желанието за постигане на "американската мечта", която се оказва по-опасна, отколкото те предполагат. Докато за Хари и приятелите му тя се състои в уреждане на добър живот, то за майка му е да свали 20 килограма и да си върне младостта, да се побере в старата рокля, да я покажат по телевизията (никога няма да проумея защо за американците да те покажат по телевизията значи толкова много).
Аронофски се справя наистина страхотно. Личи стремежа да не показва сцени с приемане на дрога, но пък начина, по който показва всяка взета доза и забързването на кадрите действат на зрителя. Страховите атмосфера, нещо уникално и трудно постижимо.
Актьорското изпълнение беше великолепно. Наистина зашеметяващо представяне, като Елън Бърстин е най-впечатляваща с ролята на Сара, майката на Хари. Страви се с размах, преобразяването до края на филма беше невероятно.

Ох, мразя, когато един филм ми хареса толкова и да тръгна да го хваля като циганин - крадени стоки. Но немога и да си кривя душата, беше прекрасен. На края се чуствах сдъвкан и изплют, изкаше ми се за разбия екрана с нещо.

Оценка: 8.7/10

Драги ми Смехурко,
"Да преследваш Ейми" е 3тия филм в репертоара на Кевин Смит, който аз изгледах, въпреки предрасъдаците относто сюжета и вероятното му развитие. Е, оказах се в грешка...



Сюжета е както типичен, така и в страни от шаблона. Имаме двама приятели, създали печеливш комикс - Холдън и Бенки. Имаме и сладка лесбийка в стила на 90`те - Алиша. Те се запознават, Холдън се влюбва в Алиша, тя не го осъзнава. След време той и го признава, тя откача, но все пак го приема и вече не е лесбийка. Точно, стегнато, ясно и просто до един момент - приятелството между Холдън и Бенки се разпада малко по малко, а влюбеният енот, изигран от Бен Афлек разбира, че сладката му приятелка всъщност не е била само лесбийка, а явно е била доста ... да наречем разврата, присъщ на чалга клип "разкрепостеност". Те си карат така хубаво, докато Холдън не откача от мисълта, че приятелката му има повече опит и от магистралните феи.
Общо взето филм за приятелство, разврат, тайни, сексуални предрасъдаци и подобни.
Режисьора (и сценариста ... до край) отново е Кевин Смит и се справя на ниво. За сценария не мога да си кривя душата, беше интересен, но предвидим. Естествено, имаше я и изненадата в края на филма, когато неочаквано не бях ударен от хепи-енд... или поне не пълен.
Актьорите са идентични с предишните му филми, а и като гледам и в по-новите му проекти фигурират имената на събудилия се в яма и с пари и предложения Бен Афлек, Мат Деймън, Джейсън Лий... Иначе се представиха добре в общи линии, но нищо особено. Като за комедия нямам и кой знае какви очаквания относно тази част.
Малко преди края, сцената с извиненията и обясненията е култова... Размаза ме, честно. Може би най-силната в целия филм, с това ще го запомня.

Оценка: 7/10

Здравейте отново! В този пореден брой реших да споделя вЧеПетления от последния филм, който изгледах - "Летят Жерави" (1957) на руския режисьор Михаил Калатозов.



В сценария, написан по пиесата на Виктор Розов, персонажите са много, еднотипни, сякаш издялани от едно и също "дърво", типична черта в тогавашния забутан социалистически блок. От тях се откроява Вероника, младо момиче, сгодено за Борис. Но започва война (Втората световна) и Борис трябва да замине да се бие за родината и да изостави семейството и любовта. Тази любов, която така подло, след това укоряваща себе си по жесток начин, се жени за брат му Марк.
Сюжетът лакатуши между клишето и собстения стил, като след около 45та минута напълно разчупва утвърдения завършек при романтичните сюжети. Героинята Вероника изживява душевен катарзис, който благодарение на добрата игра и невероятнита операторска работа Сергей Урусевски успява да достигне и до нас, зрителите.
Сценарият не акцентира върху героичните победи на съветската армия,(които всъщност са споменати само веднъж, в края), а на ужасната страна на войната. Време е отделено на ранените, бавно умиращи по болниците, на майките, бащите и съпругите, пратили деца и съпрузи на фронта. Разкрита е болезнената истина, а речите с пропаганда звучат саркастично на фона на скърбящите. Краят на филма е адски силен, един от най-добрите, които съм виждал.
Режисьорът Михаил Калатозов се справя отлично със задачата си. Не използва излишни ефекти, строго премерен и издържан стил, всичко си беше на мястото. За продължителност от час и 30 минути, той успява да развие добре историята, за да има достатъчно време за заключителната част. Няма от какво да се оплача. Каста от актьори се справи добре, доколкото се е изисквало от тях. Доволен съм и от тази част.

Чрез този филм се възражда руското кино, замряло поради кризата в страната. Лично останах изключително доволен от видяното, дори надввърли очакванията ми. Впрочем, това май е първия руски филм, който гледам. А знаете, че първото впечатление е много важно :)

Оценка: 8.4/10

Втория филм, режисиран от Кевин Смит носи странното название "Кибици в мола" (Mallrats). С него продължавам Kevin Smith маратона, който започнах с филма "Clerks".



Както виждате, постера е пълна бъркотия. Е, филма е нещо подобно. Сюжета разказва за два нърда, които туко-що са зарязани от гаджетата си. Единият завлича другия в любимото му занимание - безцелно шляене по най-близкия мол. Там се опитват да прецакат ТВ шоу, което ще се проведе на голяма сцена, специално построена в мола. Правят какви ли не глупости, за да се намърдат в шоуто, което прилича на оная лайнарщина, "Любовни игри", дето цяло лято ме съсипваше от смях.

Кевин Смит, отново режисьор и сценарист, прави добра история. Обаче ... след като гледах "Продавачи" очаквах и този да е брутален, циничен и без граници. Вместо това, филма беше забавен, беше циничен, но беше доста сладникав и предсказуем. Общо взето ме изненада само с лошо, въпреки, че цялостното ми мнение си остава положително.
Актоьрите са вече познати лица от първия му филм + заспалата мутра на Бен Афлек. Като цяло актьорите се справиха, но не блестяха с нещо особено. Да кажем просто, че останах доволен от тази част.

В кратце, филма си има своите силни и слаби страни. Като силна считам началото на филма - беше яко fun. Също към силни страни - забавните персонажи и добрата режисура. Като слаба страна на филма считам края - адски предвидим и сладникав.
Час и половина добър entertainment.

Оценка: 6.7/10

Вдъхновен от идеята на колежката Ерин и необятните пространства на мрежата, реших през неопределено време да си правя по един маратон от тематични филми. И избрах за първата тема на първия маратон да бъде ... Кевин Смит. Да, Silent Bob. И ще започна с неговия режисьорски дебют - "Продавачи".



Сюжета на филма е може би един от най-елементарните и ненапрягащи мозъка, с които някога съм се сблъсквал. Всичко се върти около Данте, Рандал, Вероника, Джей, Мълчаливия Боб и Кейтлин. Данте е продавач в забутана бакалия с малоумни клиенти, а Рандал е продавач в още по-забутана видеотека с много по-малоумни клиенти. Данте отива на работа в свободния си ден, за да замести колега и внезапно, но очаквано слабия му характер прецаква по всевъзможен начин живота му.

Режисьор и сценарист на филма е Кевин Смит, който създава легендарни герои като Джей и Мълчаливия Боб, които са ми едни от най-забавните типове в киното. Снимачната площадка е магазинчето, в което Смит работи след завършване на гимназия, актьорите са никому неизвестни, бюджета наброява скромните 27 000 долара. Въпреки всичко филмът се прочува навсякъде, като една от най-циничните и безгранични комедии, създавани по това време. Диалога е почти непрестанен, забавен, духовит и занимателен, дори и когато обсъждат значението на Звездата на смъртта /боен кораб от Междузвездни Войни/. Заснемането в черно-бял формат ми се вижда странно режисьорско решение, незнам как да го приемам, вероятно заради бежбожно ниския бюджет.
Актьорите, изпълняващи главните роли /Браян О`Халоран, Джеф Андерсън, Мерилин Гилиоти, Кевин Смит, Джейсън Меуис и др./ са напълно безизвестни по това време. Въпреки това се справят със задачата си без притеснение, играйт естествено и непринудено и мен лично ме грабнаха лесно.

И какво да ви кажа друго, по принцип не давам високи оценки на комедии, но тази напълно я заслужава. Лично аз много се забавлявах, защото героите са много колоритни и приятни за гледане.

Оценка: 7.7/10