anGelMan Inc.

Дълго време се чудех с какво точно да е свързан този пост. Първо мислех да е за футбола, но го оставих за петък-събота, а трудно се сещах за филм. Все пак се спрях на този, понеже се оказа един от all-time favorites.



"Защо тъгува Гилбърт Грейб"? Наистина ли искате да разберете за проблемите му?
Брат му, който обича и закриля безусловно е с болна психика, държи се неадекватно в различни ситуации, а и е напълно безпомощен. Обича майка си, но се срамува от нея. Често я оприличава на кит, а тя от своя страна не е излизала от къщата си вече десетилетие. Единствения път, в който излиза от къщата, е за да закара сина си от полицията и прехода от колата до сградата прилича на публична миграция на слон. Гилбърт работи във магазина, бавно вървящ към фалит, а личната му кола, с която прави доставки по домовете трудно може да мине за кола, по-скоро за антика. Чука жената на местния богаташ, което не е толкова приятно в последствие. Има 2 сестри, с които едва не се избиват. На всичкото отгоре, Гилбърт е забит в дълбоката провинция, в градче, наречено Ендора, забравено от цивилизацията.
Не е лесно да се измъкнеш от подобна дупка... а за щастие там е трудно да се говори.

Режисьора се нарича Ласе Халстрьом, швед. Работата му е на ниво, а филма е изпълнен с красиви романтични пейзажи. Разкрива същността на второстепенни актьори и създава нужното напрежение и дозата драма около техните личности. Не се бърза с развръзката, но и няма излишни сцени на сълзи и любов. И пак продължителността не стига 2 часа.
Актьорите са избрани много добре и се справят перфектно. Джони Деп, по онова време още на 30, изглежда сякаш туко що станал на 20. Лео ДиКаприо се представя на добро ниво, което винаги съм бил убеден, че притежава. Невероятна игра от негова страна...

Филма е наистина трогателен, хареса ми изключително много. А и не завърши много добре.

Оценка: 8.2/10

Опитах да се да гледам някой по-нов филм, понеже свикнах с тенденцията да се разочаровам от новите филми на старите големи творци. Първо пробвах с Green Zone, но си останах с опита /ужасен филм/, така че пробвах с комедия, която се оказа доста по-успешна.



Комедията телепортира 4ма самотника в далечната 1986 година чрез джакузи. Некога не бих си помислил, че може да има толкова абсурдна машина на времето, честно. Те са в ски курорт, където са копунясвали преди 20 години. При опитите си да не променят миналото, за да може бъдещето да е същото, те действат, както преди 20 години. Само с леки изменения, разбира се ...
Като цяло сюжета не е нищо особено, но не бих казал, че е много клиширан. Има оригинални замисли, но много от ситуациите не бяха смешни, а трябваше. просто малка усмивка... Но пък беше занимателен и дори да знаех как ще свърши, пак го изгледах. В други обстоятелства бих го сметнал да подвиг, а себе си - за садист. Но този път стоически не мърдах от стола и го изгледах, а малко на брой комедии могат да се похвалят с това.

Като режисьор се подвизава Стив Пинк, който на мен не ми говори абсолютно нищо. "Accecpted" съм го гледал като излезе и единственото, което понмя беше, че не ми хареса. Тук работата му също не ми хареса. Не усетих духа на 80те, а това беше горе-долу най-важното във филма. А да, когато човек повръща, се давежда, а не стреля с устата като с пожарникарски маркуч. ;)
Актьорския състав е доста известен. Оглавява го Джон Кюсак, следван от Крейг Робинсън, Роб Кордри и набиращия скорост в последно време Кларк Дюк. Играят добре, но като за комедия. Без особени впечатления, радвам се, че не прецакаха филма още повече.

Винаги ми е било трудно да започвам и завършвам постовете си /есетата си, съчиненията си.../ с нещо оригинално, за това сложих оценката за финал. Но се оказва, че трябва да има и преход преди това, така че: преход.

Оценка: 5.2/10

Напоследък нямам много време за ревюта, нито пък за гледане. Успях все пак да изгледам последния филм с участието на Ал Пачино - "Не познавате Джак".



Сюжета на ТВ продукцията обхваща част от живота на д-р Джак Кеворкян, идвестен с прозвището си д-р Смърт. За живота му в периода преди да влезе в затвора, той по всевъзможен начин се опитва да легализира евтаназията и правото на живот и смърт на всеки човек. Среща яростна съпротива така, както и неспирна подкрепа и не се отказва от принципите и убежденията си. Добре подредена, издържана биографична драма.
Режисьор е небезизвестният Бари Левинсън. Изключително опитен, общо взето е режисирал всякакви филми, разбира си от работата. Създава добра атмосфера, камерата се движеше устремно, действието се развиваше бързо, без излишни сцени, проточени диалози, т.е. липсват повечето компоненти, които могат да ме подразнят в един филм. Много стилен краен резултат, thumbs up!
Актьорския състав е много силен като за ТВ продукция. Ал Пачино е превъзходен, както винаги. Специално за ролята на Кеворкян изглеждаше доста стар, което пък говори добре за гримьорите. Сюзън Сърандън играе Джанет Гууд, което е една от най-върлите поддръжнички на дейността на доктора, се представя на високо ниво. Също мога да отлича играта на Дани Хюстън, изгради приятен за наблюдаване персонаж.

Общо взето останах много доволен от видяното. Най-малкото, разбуди интерес в мен относно д-р Смърт. И най-важното - не ме разочарова, както очаквах.

Оценка: 8/10

Ха, и аз да не съм назад, ще продължа една щафета и ще попроменя тематиката на блога с нещо по-различно.

1. Похапваш ли докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?
По принцип не, но има изключения. Предимно нещо, което не цапа и не оставя прибори за чистене, като солетите.

2. Какво обичаш да пиеш, докато четеш?
Ако ще пия нещо, то е кафе/рядко чай или някакъв сок.

3. Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти в книгите или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
"Ужасява" е много точно казано.

4. Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа надолу), оставяш книгата отворена?
Като малък си правех книгоразделители :D. Сега слагам едно листче.

5. Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?
Предпочитам художествена или биографична. За жалост ми се налага да си чета и научната литература...

6. Държиш ли да прочетеш главата до края, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?
Предпочитам да съм я завършил.

7. Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът те дразни?
Защо не?

8. Ако попаднеш на непозната дума, спираш ли, за да потърсиш някъде значението?
Не, по принцип по контекста се подразбира. А в редки случаи проверявам в интернет.

9. Какво четеш в момента?
"Възвишено и земно" на Дейвид Вайс. Много интересно четиво за Моцарт.

10. Коя е последната книга, която си купи?
"1001 филма, които непременно трябна да гледате". Струваше ми 50 лева, въпреки, че е повече каталог, отколкото книга. Интересна е все пак.

11. От онези хора, които четат само по една книга ли си, или можеш да четеш по няколко наведнъж?
Чета само по една.

12. Имаш ли любимо място/време за четене?
Най-често на леглото ми преди да заспя, но иначе има една тиха стая с библиотека у нас, много е подходящо.

13. Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?
Самостоятелни издания, още не съм се захващал с поредица.

14. Има ли книга или автор, който препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
Не, нямат интерес и вече не си правя труда.

15. Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора и т.н.)
За щастие книгите в библиотеката ми са организирани преди доста време /може би преди да се родя/. Но съм забелязал, че на най-долния рафт са книгите за България и родния ми град, продължават с български автори и завършва с два рафта чужди класики и романи. Доста богата е, за всеки вкус има по нещо.
А моя библиотека още не съм си направил, мои книги имам за горе-долу 1 рафт.

Който не се е включил, да се включва!

През далечната 1999 година, когато бях на скромните 5 годинки, по кината излиза филма "Догма" и, очевидно, печели голям зрителски интерес. Но нека поразсъждаваме ...



Сюжета е на библейска тематика, макар по-скоро да прилича на гавра с религията. Главните ни герои са ангели, изгонени от Бог на Земята. Те най-накрая намират начин да се върнат в Рая - трябва да преминат през вратата на някаква катедрала в Ню Джърси и така греховете им ще бъдат пречистени. Това обаче ще окаже катастрофанти последици върху света, в който живеем. За да ги спре, Бог /по-късно се оказва, че е Богиня/ натоварва Лиз -обикновенна гражданка, католичка. Присъеднияват се естествено Джей и Тихия Боб, както и един ангел.

От работата на Кевин Смит отново немога да се оплача, но вече се дразня. Защо толкова лансира Бен Афлек? За Мат Деймън разбирам, той поне има талант. Но Афлек е може би най-голямата издънка, която съм виждал. Неадекватен е, физиономиите му са малоумни, не става за комедиен, камо ли за драматичен актьор.
Сценария е доста нетипичен, което определено означава оригинален и иновативен в най-положителната му форма. Обяснението за една напълно различно устроена вселена, която коренно се различава от съвременните представи за религия /в случая католицизъм/ е доста интересна. Самия факт, че са получени около 300 000 гневни писма, някои със заплахи за убийство или саморазправа говори, че целта е постигната - засегнати са принципите на религиозните. Този път обаче липсва острия и скандален хумор, типичен за предишните творби на Смит. Забавните шеги почти липсваха, а това направи филма просто комичен. Нещо, като скучните скечове от Шоуто на Слави, които просто осмиват политиците.

С няколко думи: По-скоро положително мнение, но нищо особено. Заслужава си да се види, заради базика с църквата, но иначе нищо няма да изпуснете.

Оценка: 6.6/10

За поредния брой избрах друг европейски филм, този път от Великобритания. Името - "Събота вечер и неделя сутрин"...




Сюжета ни прехвърля в Англия през 60те, в малък град на работническата класа. Главният ни герой е Артър, изживяващ младостта си бачкащ във фабрика за малка
заплата и негодуващ срещу установения ред. Той излиза с женената за негов колега Бренда, но се оказва, че не само излизат, в следствие на което тя забременява. Освен този проблем, Артър се среща и с друго момиче - Дорийн, към която започва да се отнася много по-сериозно. Не е лесно в подобно положение, а?

Филма е режисиран от Карел Райс, който едва ли ви говори много. И той, както други британски режисьори през 60те се занимава с живота на "angry young men" и
бунтарските движения, образувани от младите работещи чеда на Британия. Целта на Райс е да покаже как след еднообразната седмица хората от работническата класа отиват да се напият в близкия пъб, а в неделя сутрин всичко е порядъчно и сякаш нищо не се е случило.
Актьорите са почти безизвестни, като за популярен мога да сметна Албърт Фини, който играе и главната роля. Добро представяне от тяхна страна, нямам забележки.

Като положителни страни мога да сметна добрия (за времето си) сюжет, премерените драматични сцени, което довежда до изчистеност от излишни сълзливи моменти.
Продължителността е перфектната - час и 25 минути, джобен формат. Действието се развива премерено бързо, като е оставено достатъчно време за достоен финал,
макар и очакван.

Оценка: 7.9/10