anGelMan Inc.

Хей, излезнал е нов филм със Де Ниро! Вие знаехте ли? Защото аз разбрах снощи и изненада - не беше нищо специално!



От веселия постер, който виждате по-горе не се разбира нищо. На мен ми напомня "Улица Сезам", където всички са щастливи, учат азбуката и пеят "One banana, two banana...". Дори и заглавието ме води към мисълта за щастлив филм с очакван край весели физиономии. А като видях и тага "комедия" имах чуството, че отново ще гледам "Meet the Parents" (който беше добър). А всъщност се оказа, че на тия хора нищо не им е наред. Като ги почнеш от бащата Франк, дългодишната си съпруга наскоро и претърпял животоспасяваща операция. За децата няма да ви разказвам, защото се губи тръпката... Та на дъртия му хрумва да посети децата си, разпръснати по цяла Америка, защото всички те си намират причина да не го посетят. И познайте каква е изненадата, когато пристига при тях - нищо не им е наред. Естествено те не му споделят нищо, защото ... не са свикнали. И така, докато той не разбира всичко.

Режисьор на филма е Кърк Джоунс, който може да се каже, че е млад и неопитен творец. Това е третия филм зад гъбра му, като и първите два получават почти същия отзвук сред обществото, както и този. Има добри решения от негова страна, хареса ми идеята да представи децата на Франк като малки. По обичая, те стоят на масата и си споделят, но този път е различно - всички те са малки, Франк е възрастен и не може да повярва на думите им. Цялостната атмосфера не беше толкова натежала, на каквато отговаря сценария, но това не е лошо решение. Малко след средата на филма нещата започват да натежават, иначе до едно място си е свежарски.
Актьорския състав е пълен със звезди, които оправдаха очакванията ми. Де Ниро е върховен както винаги, сякаш е в най-добрите си години. Дрю Баримор и Кейт Бекинсейл се представят на ниво като нежната страна на филма, а Сам Рокуел играе сина на Франк и също се представя добре.

И с няколко думи - и да не го гледате, здраве. Опитах се да извлека всичко най-хубаво от филма, който е малко над средното ниво по моята скала. Заслужава да се гледа най-вече заради актьорската игра.
Оценката ми е 7/10.

Здравейте отново, случайно попаднали в моя блог. Днес ще ви занимавам с филм, останал в аналите /???/ на киноиндустрията и запечатал се в умовете на милиони зрители като истински шедьовър. Е, нека да видим ...



Ще се запознаете с Люк - бутнар на средна възраст, явно незадоволен от живота си. Нарушавайки реда в малкия град, той влиза в пандела за 2 години. Сприятелява се с другите затворници чрез побой, но не смята да се съобразява с правилата на строгите надзиратели. И определено не смята да стои в затвори през пълните две години, които малко по малко се увеличават, а Непримиримия Люк не спира да раздава нееднозначните си усмивки.

За режисьора Стюърт Розенбърг не може да се каже много. "Непримиримия Люк" си остава единствения успешен филм за покойния режисьор. Работата му е добра, което е доказано от факта, че историята като цяло не е нищо особено, но са изградени едни магнетични герои, които привличат интереса с чара си. Операторът пък заснема филма с необичайно широк екран, за да може да се отличат повече блясакът на силното слънце и смазаните от работа лъщящи затворнити, косящи на полето ден след ден. И като се сетих за косенето - абе, тия треви край нямат ли?! Че те ако косят по цял ден с тази скорост ще има готово сяно за световния добитък с години напред...
Актьорския състав се оказва брилянтен с невероятния Пол Нюман и подържащи актьори, като Джордж Кенеди и Денис Хопър. Звездата във филма наистина е Пол Нюман, който прави перфектно изпълнение. За ролята си не получава Оскар, но пък Джордж Кенеди получава наградата за най-добър поддържащ актьор. Дж. Д. Канън и Лу Антонио остават никомо известни, но правят добри роли, а Денис Хопър има прекалено малко роля, за да се прави преценка на играта му.

И обобщението е следното: една от великите кино класики, включваща група много талантливи творци и актьори, произвели сцени-образци и запомнящи се реплики. Радвам се, че най-накрая успях да го изгледам.

P.s. Тая 1967 година доста силна бе... като гледам си имаме Cool Hand Luke, Bonnie and Clyde, The Graduate, Hombre, Point Blank и силни европейски филми, като Week End, 2 ou 3 Choses Que Je Sais E'Elle, Belle De Jour, Hori Ma Panenko и други, които няма смисъл да изброявам, защото не съм ги гледал, а едва ли и вие сте.

Оценка: 8.6/10

... което свърши преди 4 дни. Актуален съм, а?
С много неща се се запомни това световно - коментаторите, страйкерката на име Джабулани, с която ритаха ритнитопковците, вувузелите, които ме научиха да използвам бутона mute, октоподи, папагали, козли, мравояди, лешояди и другояди-оракули ... Еех, беше един добър месец.
През това Световно всички се научихме, че тези, които печелят най-много от Еврофутбол са тези, които въобще не пускат. Сигурни отбори, като последните финалисти Франция и Италия /не/очаквано отпаднаха още в групите, Англия бяха унижени от вечния съперник Германия, Аржентина ги смятах за поне 3то място, а го отнесоха още на 1/4 финал. Португалия завършиха груповата фаза с голова разлика 7:0, но само с 1 победа. Бразилия загубиха спечелен мач, а бяха един от най-стабилните отбори още в началото. За тяхна сметка пък достойно се представиха отбори, като Мексико, САЩ, Чили, Парагвай, Словакия, Словения и една от изненадите - Гана. Другата изненада - отбора на Уругвай стигна до 4то място, което им позволи да се приберат с високо вдигната глава, въпреки че след всички усилия при първия сериозен съперник се издъниха. В началото на първенството Испания беше фаворит, но започна лошо и въобще не смятах, че с тази игра ще стигнат до някъде. Неоспорим факт е, че головете реализираха САМО играчите на Барселона, а титулярния състав за финала е съставен от играчите на Барса и Реал Мадрид. Станаха най-безрезултатния шампион и според мен всичко се дължи на здравата защитна двойка Пуйол-Пике и класната халфова линия, разбиваща играта на съперниците. От друга страна Холандия показаха добър футбол, но не и отбор. Те винаги са скритите фаворити, но вече 15 години нямат нито голям клубен футбол, нито кой-знае какъв национален отбор. Имат единиците - Снайдер, Робен, Кайт, ван Перси /ужасно, ужасно представяне/, ван Бомел, Хейтинга, Де Йонг, добър вратар в лицето на Стекеленбург. Като отбор са ми адски симпатични и ме е яд най-вече за Робен, който изпусна две /!!!/ чисто голови положения сам срещу Касияс /който направи страхотно първенство/ и Снайдер, който пък щеше да направи уникален сезон с клубния и националния отбор. Все пак се представиха достойно и вече ще трябва да се съобразяват с тях. За края оставих отбора на Германия и имам няколко думи за тях - ДА ВИ Е ЯД, МРЪСНИ ШВАБИ! Не знам как испанците им спряха настъплението, но като отида в Испания ще ги черпя по една бира.



А нашите българи-"юнаци" пак си стояха с Син Сити или го гледаха по луксозните си вили. Яд ме е, понеже имаме добри играчи, а няма нито управа, нито колектив. И вместо към добро, нещата се променят само към още по-зле ...

Честито на испанците, а аз чакам с нетърпения следващото първенство в Бразилия, а през това време ще гледам сеира на българските терени и класата на чуждите. :)

Охаа, лятоо... 4 дена с мачовете на спокойствие в село /да, селянче съм си :p/, днеска изгорях на плажа в Гърция... И всеки ден си намирам работа, за да не умирам от скука. Как обичам лятото ...
И все пак намирам време да изгледам по някой филм. Даже взех да намирам прекалено много време да ги гледам, а все забравям да драсна 20тина реда за блога. А сега е най-хубавото време от денонощието /в момента часовника ми показва 00:18/, Ози Озбърн ми крещи, че иска да ме чуе как викам, а аз нямам особено желание.



Все пак да премина към съществената част, за която за сега така разточително излизам мислите си върху все още незапълнения безкраен лист в Ноудпад. А тя е, че през далечната 1997 година Милош Форман създава биографичен филм за човекът, без който нито един мазен стар тираджия или таксиджия нямаше да бъде същият - Лари Флинт. Лентата преминава през живота на издателя на порно списанието Хъстлър. От издигането му, през любовния му живот, религиозния период, опита за покушение над него, парализирането и безкрайните съдебни дела. Един човек без граници, борещ се за свободата на хората в уж най-свободната страна на Света.
Режисьор е създателят на класики, като "Полет над Кукувиче Гнездо", "Коса"асд и един от любимите ми филми - "Амадеус". Милош Форман е на високо ниво, разбира се. Изключително опитен специалист и префесионалист. Създава героите така, че без думи да говорят за душевните си състояния. А щом го постига с Кортни Лав, значи има нещо наистина специално.
Актьорския състав е богат на талантливи и не толкова талантливи, но приемливи и симпатични едноглави създания, като Кортни Лав, която ме изненада приятно. Уди Харелсън ми хареса много, а първоначално не смятах, че е подходящ за точно тази роля, понеже прилича по скоро на селския млекар, отколкото на успешен бизнесмен или плейбой. Но разбира се, важно е всичко да свърши добре. А тук всичко свърши прекрасно. Също Едуард Нортън, който пък играе отличен адвокат - роля, в която до тогава не можех да си го представя. Между другото, истинската личност Ларъ Флинт участва във филма като съдия от съда в Синсинати.

И като обобщение бих казал, че по този филм е вършена рядко срещана изключително професионална работа. Самата мисъл да наемеш точно тези актьори за подобни роли ми се виждаше абсурдна, но усетът ме е подлъгал. Доста интригуваща история, а аз попълних още един филм от колекцията с биографии на известни личности. :)

Оценка: 7.9/10