anGelMan Inc.

Ако някой някога е мислил да взема точно този филм на сериозно, то по-добре въобще да не го пуска/да не ходи да го гледа. Ако пък смятате, че си заслужава, то още със спирането на светлината в киното/пускането да се тегли от арената, би трябвало да сте на ясно, че няма да се получи нито нов American History X, нито пък друг Forrest Gump. И едва ли някой иска това от Слай и компания. За това няма да съм с обичайната си критичност, а ревюто ще е просто фенската ми гледна точка на един филм, закъснял с 15 години.



Цяла група супер-герои се впускат в скоростна смъртоносна надпревара в името на любовта и справедливостта. Поетично, нали? Грубо казано, Сталоун, Джет Ли, Джейсън Стейтъм, Ранди Кърт и Тери Крюс са специален екип, изпращан на различни места по света, където правят истинско професионално, мъжкарско клане. Още в началото обаче от екипа им е изхвърлен Долф Лундгрен, който се съюзява с лошите - жесток генерал, окупирал малък остров или по-точно, един нарко-картел. След доста напечени битки, те се събират заедно, по поръчка на героя на Брус Уилис, за да унищожат нарко-босовете и коката на остров Вилена. Нарко-босовете са изиграни от Дейвид Заяс и Ерик Робъртс. Най-задълбочения и смислен герой е Туул, изигран от Мики Рурк. Той изпитва някаква странна носталгия към старите времена и особено към Сърбия и ракията, за която не може да си спомни. За него не разбрах каква роля има в цялата тази дандания. Кеч легендата и настоящ актьор Стив Остин също участва като един от горилите на генерал Гарза. В една сцена се появяват Шварценегер, Брус Уилис и Слай, една от най-запомнящите се. А ако се бяха сбили в тая църква, щеше да остане емблематична...

Режисьорството на Слай не съм сигурен дали въобще има някакво влияние. Той определено е водещия на цялото шоу, но като се замисля, няма какво толкова да му рижисираш. Актьорите са опитни, не участват в подобни филми за първи път, а като се има в предвид, че голяма част от филма е ефекти и каскади, то не остава много работа за режисьора. Но след като Сталоун единствен има някакъв опит с режисьорството, а и е единствения в целия екип, който всъщност е снимал екшъни в по-примитивни времена, които да са били успешни, съвсем нормално другите да приемат напътствията му. А и доста зор е видял човека с тоя каст. Ван Дам и Сегал се отказват от филма, Бен Кингси и Скот Адкинс отказват роли, Уесли Снайпс и Форест Уитакър също не успяват да се набутат в списъка. По време на една от бойните сцени, кеч величието Стив Остин ясво се връща в предишното си амплоа, като в инцидент чупи врата на Сталоун. Стига се до там, че към края на филма бюджетът набъбва с още 20 милиона отгоре, което прави общо около 80 милиота долара и се налага да пестят.
От чисто естетическа гледна точка, между акьорите нямаше пичти никаква химия, освен тази в организмите им. Джет Ли беше някак не на място, ван Дам, спряган за ролята по-рано би изглеждал по-добре. Видя се също, че Слай вече не е във форма и огромното му тяло се е превърнало в старчески дръжки. Мики Рурк пък показва обилен корем под жилетката, а сенатор Шварценегер е ОГРОМЕН, мамка му. Изглежда дори по-голям, от колкото в Командо. И докато си играе ролята без пари, Сталоун го бъзва многозначително след въпроса "What's his f'n problem?!" - "He want's to be president.". Останалите от екипа също са доста големички, за това и Джет Ли отнася срама като единствения дребен. Джейсън Стейтъм май е най-способния актьор от цялата камара буци и пънове с пушки и ножове, и това си личи. Разбира се, не броя Мики Рурк, който някак си обитава филма без никаква цел.

А за край може да споделя и нещо за последната сцена - ОГЪН! ОГЪН! ОГЪН! FEUER FREI! BANG! BANG!

Както казах в началото, не коментирах с критичност, а от фенска гледна точка, с каквато мисля, че трябва да се подходи към такъв филм. той ме закара в миналия век с примитивен екшън и мачовски майтапи. За да харесаш подобен филм, просто не трябва да го вземаш на сериозно, иначе оценката едва ли щеше да надхвърли 5/10.

Оценка: 7.8/10

Лично аз не бях гледал шпионски екшън-трилър с жена-агент. В опитите да се създаде нов култов агент, Аджелина Джоли ни показва, че не може да си избира вече свясни филми. Ангелинке, к`во ще кажат азиатските пишлемета като гледат филма...?



Сюжетът не е особено интересен, така като пооглеждам и други ревюта, не само за мен е скучен. Та, имаме си "къртица", демек двоен агент между Русия и САЩ, наричащ себе си Евелин Солт, или Агент Солт /Анджелина Джоли/. От руски агент, хванат от ФБР, ЦРУ или каквито са в САЩ агентите, тя е разкрита в плановете си да убие руския пезидент, който е на погребение на вицепрезидента на САЩ. Най-адекватното нещо, за което се сеща да направи, е да предизвика гонитба по натоварени пътища. Все пак запазва самообладание, което не си личи особено и се вмъква на погребението, където убива руския президент. Връща се в Русия при шайка грандомани, целящи унищожението на Америка чрез иначе доста изобретателни методи. Агент Солт е изпратена да убие и американския президент, но вече е търсен международен престъпник. ФБР я гони навсякъде, а тя, накак си успява да ги избие до един, чак не ми се вярва. Ако продължава така, ще се превърне в звезда в ранга на Сегал. Все пак само той може да води война "сам срещу всички". Края оставя отворен са продължение, но някак не ми хареса особено мисълта да гледам още 90 минути Агент Солт да бие всички наред.

На режисьорското столче удобно се е настанил Филип Нойс и явно столчето е било доста удобно, защото е позадрямвал от време на време. На места филма е нелогичен. Например, защо Солт е разкрита толкова лесно, след като е отлично обучена още от дете за агент на ЦРУ? И с какъв акъл ще бягаш от агенти на ФБР, не си ли гледала филми?! Също, като добрата или като лошата се представяше Агент Солт в тоя филм? Защото аз не изпитах нищо към нейния образ. Ясно си личи, че филма е за американската публика, за да могат те още повече да намразят Русия и Солт да бъде лошата, а ФБР да са героите, въпреки, че точно тук бяха представени като пълни некадърници. Както и да е, режисирането беше слабо дори и за летен екшън-флик, явно някой изпитва носталгия към 90те. Ако изобретя машина на времето ще му се обадя. :)
Сценарият е написан от Кърт Уимър, който иначе има добри писания. Тук обаче не се е напънал особено и резултата е лош. По същата тема има направени десетки филми, това е просто още един недъгав сценарий, превърнат в бозав филм. Студената война свърши, вече сме в 21 век, осъзнайте се!
Актьорите са ... добри. Може би едни от малкото неща, които ми харесаха. Джоли има талант, а той не се губи. Но да се снима в подобни бездарни екшъни, това си е похабяване на талант и време. Лев Шрейбър също играе добре, особено ми хареса сцената в която умря. Не че той имаше кой знае каква заслуга, просто ми хареса изобретателността. Чиветел Еджиефор пък играеше най-тъпия персонаж, пълна излагация, никаква фантазия. Напълно ненужен като второстепенен герой.
Иска ми се да спомена и ужасния руски на повечето акьтори. Гледайте и се учете :D

Ужасно съжелявам, че си загубих времето с такъв филм, но поне беше само 90 минути. Ако го гледате се запасете с пуканки, солети чипс и алкохол, та поне да ви хареса яденето и пиенето.

Оценка: 5.6/10

Пред филма, за който ще пиша сега, филмчетата, за които става въпрос в по-долния пост трябва да се засрамят така, както Батман и Робин трябва да се засрамят за издънката от `97. Защото този филм заслужава това уважение, поне според моята скромна преценка.



Филмът, съставен по бестселър от 1996г., написан по истински случай. Представлява филосовско-приключенски поглед над все още актуалната ситуация в съвременния свят. Главният герой, Крис, има различни възгледи за развитието на живота и начина и посоката, в която светът трябва да се движи. Завършва колеж с отлични оценки, предстои му университет и светло бъдеще, но не това е начина на живот, която избира. Дарява парите от спестовната си сметка за благотворителност, изгаря документите си и става Алекс. Без да каже нищо на родителите си, заминава на пътешествие към Аляска. Зарязва колата си на брега и тръгва пеша или на автостоп. Среща много хора, добива много опит и е истински щастлив да живее сред природата, а тя, от своя страна му дава всичко нужно, за да оцелее. И така, докато пътят не свърши ...

На режисьорското столче стои Шон Пен, който същевременно е и сценарист, и продуцент. Той проявява истинско търпение при органазирането и заснемането на филма, като чака цели 10 години преди на получи разрешение от семейството на Крис. Самото заснемане е на точните места, през които Крис е минавал, с изключение на "вълшебния бус", който не е използван заради уважението на Шон Пен към семейство МакКендълс. Направени са 4 пътувания до Аляска, за да може да се снима в реалното време на сезоните. Така филмът става адски реалистичен и почти съвършен от гледна точка на атмосфера и достоверност. Страхотна режисьорска работа, нямам забележки.
Актьорския състав не е звезден, дори не може да се нарече известен, но пък адски качествен. Емил Хирш е играе в главната роля и се справя много добре, почти ме убеди да вапълня една раница и да тръгна на пътешествие. Интересен факт е, че още при замислянето за такъв филм, Шон Пен е смятал, че главната роля ще е за Лео Ди Каприо, но явно нещата не са се получили. Като родители на Крис играят Марси Гей Хардън и Уилям Хърт. Участие взимат също Браян Дийкър и Катрин Кийнър като поддържащи актьори. Добро впечатление прави и Катрин Стюарт, но нещо се излага с тия здрачове, затъмнения, пълнолуния и други астрономически думи.
По принцип не пиша за музиката по филмите, но няма как да не спомена, че в този аз чух сигурно най-уместната и прекрасна филмова музика. Моментално след като изгледах филма си свалих OST-то с песните на Еди Веддър. Невероятна музика, адски приятни песни, като Rise, Hard Sun и Society. Жалко само, че са толкова кратки.

Малко по-дълно от обиквоненно се получи това ревю, за това ще привършвам. Може би повечето от вас вече са го гледали, но ако не сте ви го препоръчвам горещо. Филм с много смисъл и послания, разказващ една невероятна история за човек, превърнал се едновременно в герой заради убежденията си и умира глупаво заради неспособността да оцелява повече в студа.

Оценка: 8.7/10

THE EXPENDABLES !!!

Много съм ентусиазиран, явно забелязахте вече. Остават малко повече от 2 седмици до премиерата на този епичен филм /трейлър/, пълен с легендарни екшън звезди. Като се замисля, Ван Дам вече не е същия, а Стивън "храня-се-със-сумо-добавки" Сегал не са толкова голями липсващи.
И така, докато чакам The Expendables, да направя загрявка беше най-доброто. Естествено, обърнах се към златния период на екшън филмите, чийто творения тъкмо навлизаха в България през моето детство. Приромних си доста стари ленти, гледах нови и пропуснати, гледах и пълни боклуци.


American Ninja (1985) - 6/10
Когато се казваш Джо, просто пребиваш всички от бой. Общо взето целия филм е това - Майкъл Дудикоф съсипва от бой една армия нинжи.

American Ninja 2 (1987) - 5/10
Точно тая част ми направи голямо впечатление като малък - общо взето олицтворяваше представата ми за Америка - плажове и изрязани бански. И бой.

American Ninja 3 (1989) - 4.4/10
Ако Майкъл Дудикоф е нереализиран актьор /не, че няма причина/, Майкъл Брадли, играещ главната роля в тази част дори не е актьор. Ако трябва да сравнявам двамата, втория не е никак cool.

American Ninja 4 (1990) - 3.7/10
Много зле, въпреки, че се изкефих. И двете американски нинжи на едно.

American Ninja 5 (1994) - 2.3/10
Хахаха, появиха се и други цветове нинджи. Иначе, образец как НЕ трябва да се прави.


Cybor Cop (1993) - 3/10
Едно време го имах на касетка с дублаж на Васил Кожухаров, беше култово! Иначе филма е много евтин и елементарен и с примитивни ефекти /дали са им стигнали пари за каскадьори?/.

Cyborg Cop 2 (1994) - 1/10
Както казах, имаше и пълни боклуци.

The Transporter (2002) - 7/10
Добра работа, Стейтъм се утвърди бързо като най-голямата действаща екшън звезда в момента.

The Transporter 2 (2004) - 5.6/10
По-слаба работа, но все пак става. Прекалено очаквано, но пък за екшън е добре.

The Transporter 3 (2008) - 5.2/10
Добър, интересен, атрактивен, но героя на Стейтъм започва да се изтърква мощно. Всяко действие е прекалено очаквано.


Hard To Kill (1990) - 5.8/10
Господарят на карате, конг-фу, айкидо, таекуондо, киоку-шин и други азиатски скороговорки сам разбива мафията след 7 години кома. Как да не му го признаеш ... :D

El Mariachi (1993) - 7.3/10
Първа част от една прекрасна поредица. А и според мен най-добрата от 3те.

Desperado (1995) - 6.8/10
Общо взето Антонио Бандерас раздава вендета от все сърце, като междувременно оправя Салма Хайек.

One Upon A Time in Mexico (2003) - 5.9/10
Доста звездна селекция, като започнем с Джони Деп /отлично представяне/, Бандерас, Дани Трейо, Салма Хайек, певеца как беше, забравих му името... Големи стрелци, големо нещо.

Marked for Death (1990) - 4.4/10
Стивън Сегал vs. Ямайка. И победителел чрез унищожаване на Ямайка е ...


xXx (2002) - 6/10
Вин Дизел е дърво, к`во да се прави... Иначе добър екшън, горе-долу добра история, лошо продължение за съжаление.

Under Siege (1992) - 6.3/10
Не мога да повярвам, че не до 30та минута все още нямаше показно убийство. Добре, че готвача беше затворен до тогава, иначе продължителността щеше да е до малко след началните надписи :D

Commando (1985) - 6.8/10
Арниии! Kill `em All!

Fire Down Below (1997) - 5.2/10
Стивън Сегал срещу селски пърчове и тоскични отпадъци. И победител в следствие на решение в съда и лично отмъщение е...

Stone Cold (1991) - 5/10
Типичния VHS филм, бих си го купил да го гледам на старото видео.


Rambo (1982) - 7.3/10
Слабо от към убийства, силно от към изобретателност в убийствата.

Rambo Firts Blood: Part Two (1985) - 3.5/10
Доста слаба част, този път не ми хареса особено.

Rambo 3 (1988) - 4/10
Като дете исках да стана Рамбо, само за да избивам талибаните като него в тази част. BTW този филм се превърна в моя синоним за екшън.

Rambo 4 - 5.6/10
Един достоен завършек. Както винаги, куршумите не го ловят. А пък куршумите са специални, като гюлета са.

Harley Davidson and the Marlboro Man - 7.7/10
Много приятен филм, адски забавен. Добри актьори, добър екшън и хумор.

The Terminator (1984) - 8.7/10
Въпреки годината, ефектите са впечатляващи. Разбира се, Камерън си разбира от работата.

The Terminator: The Judgment Day (1991) - 8.9/10
Много в духа на 90те, един от любимите ми филми въобще.


Вече мога да се махам за 5-6 дена, така че ако ще да ме хвалите, ще ви благодаря след 1 седмица, ако ще ме псувате, същото, но ще е грозно. И ще съм ви благодарен да ми препоръчате още няколко добри екшъна, че ми се изчерпаха възможностите. За това също ще ви благодаря след 1 седмица. :)

Мина доста време от последното ревю, през което се надявах да гледам "Генезис". Явно това няма да се случи, защото филми, като "Агент Солт" и "Шрек" са "по-добри". Родил съм се в загубен град ...
Е, все пак имаше какво да се гледа. "The Ghost Writer" беше чакан филм, най-вече заради Полански. Преди време гледах трейлъра и си личеше, че този филм ще се откроява както всеки един на Роман Полански.



Тежък политически трилър, колкото муден и нединамичен, толкова и зарибяващ. Писателят в сянка е Юън МакГрегър, не особено талантлив и неуспешен писател, за когото писането на мемоарите на скандален бивш английски министър-председател, изигран от Пиърс Броснан, е най-добрата възможност да се прочуе. Писането на книгата върви трудно и бавно, но с напредването й писателят разбира все по-интересни и пикантни факти от живота на Ланг. Когато той е обвинен за изтезаване над военнопленници и призован в съда, за "писателят в сянка" се откриват съвсем нови хоризонти. Вървящ по стъпките на загадъчно умрелият бивш личен писател, героят на МакГрегър напредва бързо в разследванията си, въпреки, че отказва да бъде "разследващ". И така до последния половин час, който си заслужава и съдържа горе-долу всичко, което трябва да занете за филма.

Режисурата е на ниво, но стила не ми хареса особено. Най-добре щеше да се изрази образа на Чандлър Бинг от "Приятели": "Тоя филм може ли да бъде още по-бавен?!". И аз си казах горе-долу същото. Ако съберем общо сцените, в които героят на МакГрегър шофира или кара колело, то съвсем спокойно се получава един късометражен филм. Толкова напрежение в преследването с коли не беше нужно, че кой ще убие главния герой във филма по средата. Като цяло продукцията можеше да се съкрати до час и 45 минути, мисля, че щеше да е доста добре. И все пак Полански успя да предаде посланията и да се изрази достатъчно ясно. Също, като за филм, сниман в четири различни страни пейзажите изглаждана доста еднакви, а времето - напълно еднакво.
Актьорския състав беше отличен. Юън МакГрегър е страхотен актьор и се представи на подобаващото за филма ниво. Пиърс Броснан не съм свикнал да го гледам, за това и не знаех какво точно да очаквам. Може да се каже, че това бяха първите ми впечатление за него, а той игра брилиантно и ме впечатли много. Оливия Уилямс и Ким Катрал запълваха нежната част от каста по подобаващ начин, а Том Уилкинсън и Джеймс Белуши заемаха по-малки роли и не оставиха почти никакви впечатления.

Май че успях да извадя всички керливи ризи на филма, а ще му дам доста висока оценка без да съм изтъкнал предимствата му. Като например класическия вид на филма. Или пък оправданието за стила - Полански никога не се е славел с динамични филми, но за сметка на това винаги завършват неочаквано. Акьторите се представят по забележителен начин, ако не се впечатлихте до сега, поне заради тях го изгледайте.

Оценка: 7.6/10