The King's Speech - Ревю

19 февруари 2011, събота 14:34 Публикувано от Ангел
Етикети: , , 8 коментара

Награждаването с Оскари не е след много време, остана има-няма 1 седмица и всичко върви по график, поне при мен. Тази вечер ще запълня времето си с "ревюирането" на един от основните претенденти за Филм на годината - "Речта на Краля".


"Речта на Краля" е поредния филм по истински събития за тази година. Сюжетът ни разказва за невероятната  историята на английския крал Джордж VІ. Той не иска да бъде крал, но по стечение на обстоятелствата ситуацията се измества до положение, в което той е единствения наследник на краля, способен да управлява държава. Като дук, той не се справя лесно с живота на благородник. Но като син на краля, налагайки му се да изнася някои речи, той трябва да показва пред английското общество своя недъг - пелтеченето. Да накара народа да не губи надежда и да запази спокойствието си в дни на война и постоянни заплахи се оказват неговите основни задължения като крал, но как ще се случи това, след като ораторските умения на Джордж са по-лоши дори от моите? Той тръгва на един по-специален доктор, специалист с нетрадиционни методи, който ще трябва да положи доста усилия, за да успее да накара краля да повярва в себе си.

Като английски продукция, режисьорът на филма е Том Хупър, родом от Лондон. Честно казано, за мен Тон Хупър е направо анти-известен. За първи път прочетох името му след като изгледах "Речта на Краля". Специално за този филм е трудно да коментираме режисьорските умения на англичанина. Лентата си тече, филма се лее като река, нито динамично, нито провлачено... и нещата се случват, а режисьорската работа е почти незабележима, докато гледаме филма. Все пак Тон Хупър успява да ни предаде една история, изпълнена с драматизъм и тежко чуство. И го прави по свой собствен начин, със стил. Крайния продукт не е толкова натоварващ и тежък за гледане, изчистен, изпълнен с емоции, за които не сме предполагали. Има я и забавната нотка, която разведрява от време на време. Въобще, не мога да кажа, че режисурата е от най-добрите страни на филма, но това може да се дължи и на малкия опит на режисьора в голямото кино - това е първия му филм, който постига някакъв по-голям успех. Останалото е предимно ТВ филми и мини-сериали.
Актьорския състав е изключително качествен и ефективен. Воден от наистина големия Колин Фърт, който вече спечели БАФТА за ролята си в "Речта на Краля", а миналата година - и за "Самотен Мъж". Зашеметяващо представяне от един истински гигант в актьорското майсторство. Изключителната сила, бликаща от героя му е негово дело, може би най-силната характеристика на филма. Хелън Бонъм Картър пък има ролята на кралица Елизабет и се представя на ниво, като в нея има някакъв особен чар. Джефри Ръш пък е другия наистина впечатляващ актьор в каста. Страхотна игра и от него. Героя му има особено арогантен дух и въпреки това остава добър, приятен и много умен, което го прави и много интересен персонаж.

"Речта на Краля" несъмнено е събитие в киното, което ще се помни за дълги години като един от най-качествените филм, излизали през 21 век. Всяка една характеристика на филма е впечатляваща, а всеки един момент - незарбавина приказка за човешката воля, желание за успех и личната драма на един крал.
Несъмнено най - сериозния опонент на "Социалната Мрежа".
Оценка: 8.7/10

Black Swan - Ревю

11 февруари 2011, петък 13:50 Публикувано от Ангел
Етикети: , , , 8 коментара

Предстои ми да коментирам нещо, което е просто перфектно. Изживяващ се като критик със самочуствие и собствено мнение, аз, както и Вие колеги, винаги сме длъжни да намираме косури, гафове, недоизправности... да критикуваме. Но как да критикуваш нещо, което е уникално, завършено и безспорно перфектно?



Да, перфектно. От началото до края, без изключение.
Сюжета на това "парче изкуство" не е лесен за разбиране. Той е сложен, заплетен, драматичен... През цялото време сякаш се случва нещо неправилно и ненормално, изглежда, че нищо не е наред.
Нина е главната героиня. Тя танцува балет през целия си живот, не си предсавя живота си без балет. Живее с майка си в тъмен и зловещ апартамент. Отношенията им са повече от странни. В един момент са като сестри, а в друг - най-големите си врагове. Предстои ни дълбоко гмуркане в подсъзнанието и чуствата на Нина, където намираме нейното объркване, живота, който така и не изживява, желанията, които така и не се сбъдват. Историята се развива не особено динамично, дори мудно, което рефлектира върху изразяването на дъблоките чуства на объркване и странните представи за моралност на Нина. А тя, подготвяйки се за ролята на живота си - участие в "Лебедово езеро", няма и представа колко много ще и струва да бъде перфектна във всяко отношение.

Дарън Арнофски отдавна е показал, че прави филми, които никога не се забравят. Това е поредния шедьовър от мустакатия режисьор, който няма дълга филмография, но пък има много повече класики от голяма част от режисьорите. Като истински майстор, Арнофски изчежда всяка капка талант от екипа си, за да създаде перфектия филм. Във всяко отношение работата е уникална - атмосферата е ужасяваща и поглъщаща до такава степен, че дори става плашещо. Емоциите и чуствата на героите са поставени на първо място и това си проличава във всяка една минутка от филма. Финала е направен по изключителен начин, развръзката е адска. Напомня ми на края на един друг шедьовър на Арнофски - "Реквием за една мечта".
А музиката... Клинт Мансел довършва вече започнатата магия.

Актьорския състав е нещото, което наистина издига филма много високо. Натали Портман прави най-запомнящата си роля до сега, дори по-добра и от тази в "Леон". Показва уникални качества и талант, който не може да бъде пренебрегнат от Академията - просто ще е престъпление да не получи наградата! Други добри актьори запълват каста, като Мила Кунис, която играе приятелката /може би единствената/ на Нина. Адски симпатична актриса. Барбара Хърси се превъплащава в ролята на майката на Нина - Ерика. Завладяващо изпълнение и от по-опитната актриса в каста. Винсент Касел пък е един от малкото мъже, участващи във филма. Уинона Райдър също взема участие във филма, като се представя отлично.

Това беше адски трудно за писане, повярвайте ми. Много е трудно да се сетиш за толкова много синоними на добър и перфектен... Но пък е хубаво, когато думите са заслужени.
Въпреки, че "Черния лебед" е нещо наистина забележително, все още "Социалната мрежа" е моя непоклатим фаворит. Но пък имам нов фаворит за най-добър режисьор за изминалата филмова година. :)

Оценка: 8.8/10

127 Hours - Ревю

04 февруари 2011, петък 14:41 Публикувано от Ангел
Етикети: , , 7 коментара

Чудех се с кой да започна - "Черния лебед", "127 часа" или "Речта на краля"... Сами се досетете с кой избрах да продължа пътят към Оскарите.

Не беше трудно, нали?

"127 часа" е доста буквално заглавие. С него може да се опише голяма част от сюжета на филма. 127те часа ги има, 127 часа на мъка, болка, страдание, халюцинации и изблици на нервност, жестокост, нажежда и отчаяние. За приключенския тип Арън Ралстън това са 127 часа, които едва ли някога ще забрави и никога няма да повтори.
Филма започва приятно, дори весело. Всичко е ОК, човека си кара колелото през пустинята и подминава скара след скала. Прекарва си страхотно с двете непознати момичета, забавлява се в езерото и нищо не подсказва какво ще му се случи. И всичко започва, когато е остава сам и продължава да си търси белята. И тя не закъснява, проявяваща злорадството си като го заклещва в пукнатина между две скали. Дясната му ръка е затисната от тежък камък, заседнал здраво и без намерение да се помръдва скоро. И тук започва мъчителната част от филма. Следват няколко ужасяващи за Арън дни, променящи го завинаги. Той дори записва с камерата си мъчението, на което е подложен. Запасите му от храна и вода са оскъдни, но волята за живот не оставя нито веднъж полумъртвия клетник. За добро или за лошо ...

Режисьорът тук носи гордото име Дани Бойл, който има почти цялата заслуга този филм да пожъне успехите си. Не е лесно да направиш филм за подобен случай, защото на повечето зрители ще им омръзне да гледат главата на Джеймс Франко час и половина. Историята е несъмнено адски интересна и любопитна, но не е материал, от който лесно да заснемеш един много добър филм. Е, Бойл несъмнено го прави. Самия факт, че не успя да ни отегчи е истински успех. Снимките в близък кадър са невероятни и правят болката на главния герой още по-отвратителна за зрителите. Музиката е свежа и приятна, лек рок за настроение, напълно противоположно от това на екрана. Сцената, в която Арън си отрязва ръката за да се измъкне е може би една от най-силните, които съм гледал. Честно ви казвам, направо лошо ми стана. А и звуковите ефекти специално в тази сцена са направо плашещи. Вложени са някои много интересни идеи в халюцинациите на Арън, като съня, който сякаш наистина изживяваше. Честите ретроспекции също са успешни.

Актьорът тук е Джеймс Франко, като той заема почти целия филм с мутрата си. Перфектно представяне и от него, много по-успешно от ролите му в Спайдърмен. Трябва да се снима в повече сериозни филми, а не да си губи времето с второстепенни роли. След този филм явно ще бъде забелязан от по-голяма аудитория, така че се надявам да получи своите минути слава.

Изключително впечатляващ филм, това мога да отбележа като обобщение на всичко изписано до сега. Драматичен, изпипан, по истинска история... Какво повече ви трябва?

Оценка: 8.8/10

Абонамент за: Публикации (Atom)