The Next Three Days - Ревю
"Следващите три дни" е от типа филми, които винаги имат потенциал. Да, в комбинацията крими-драма-трилър винаги ще има хляб. Стига да си изиграеш правилно картите, де...
Често съм склонен да очаквам чудеса от всеки втори филм, който се оказва на харда ми и също често ми провалят надеждите. В този случай не стана точно така. В края на краищата любопитството ми беше задоволено и не бях напълно разочарован /което се превърна във вид успех/, но пък и имаше нещо нередно в целия филм. По-скоро необмислено. Филма иска да те накара да мислиш и сам да стигнеш до някои изводи, но как да стане това, след като не ми грабна вниманието. То е като в математиката - искат от мен да мисля, но как да мисля, като не ми грабва вниманието... :)
Както казах, поне за мен историята беше интригуваща, поне до едно време. Джон и Лара Бренан са женени и имат син - Люк. Една вечер Лара се скарва с шефката си, която по-късно е убита. Тя е обвинена в убийство и призната за виновна, въпреки, че отказва да признае виновността си. Дългата съдебна битка изтощава нея и съпругът и Джон, и той взима трудното решение да я върне в свободния свят по незаконен начин. Джон живее трудно, намира време за да отгледа сина си и да бъде едновременно майка и баща, но нещата не се получават толкова лесно и явно бягството от затвора му изглежда разумен вариант. Направени са проби и репетиции, Джон едва не се оказва зад решетките още преди бягството. А дали ще успее да я спаси? Та това е Америка, всеки прави каквото си иска, майната му на закона...
Кастът като цяло се справя добре, няма фрапиращи издънки на преден план. Ръсел Кроу държи фронта, добра игра. Хареса ми в ролята му на нещастно влюбен, отчаян от живота мъж. Но пък като го гледам тук колко стар изглежда ме хваща носталгията по "Gladiator", "L.A. Confidential" и "The Insider"... Елизабет Банкс е в ролята на Лара Бренан, затворничката. Бих казал, че не беше зле, игра естествено и без излишни напъни за изява, което може би е за добро. Лиам Нийсън има малка роля във филма. Героят му е бивш затворник, избягал неколкокракто от затвора, който дава съвети на Джон за начинанието му. И това е общо взето, другите роли са прекалено второстепенни и нито прекалено добри, нито прекалено зле, за да заслужават внимание.
Пол Хегис е режисьор на продукцията. Би било добре първо да изкажа цялостното си мнение за него - талантлив, все още млад и доста успешен сценарист. Режисьорската му кариера е кратка и успешна до тази година. Ако има нещо, което да ме дразни много в един филм, то това определено са неизползвания потенциал и неподредеността. Ще започна от първото - можеше да се получи наистина страхотен филм, който да се хареса на всички. Фантастичните преследвания и геройското шофиране тип "Бързи и яростни" не ми хареса. Аз не останах с впечатлението, че Джон Бренан е екшън герой, но в края се оказа друго... А неподредеността, чак ме обърка. Нещата трябва да следват едно след друго, не съм от хората, които обичат да се чудят какво по дяволите става тук.
В края, за да не повтарям собствените си думи, ще завърша с цитат от ревюто на A. O. Scott за The New York Times. Не съм чел цялото ревю, но едно от изреченията е поместено в iMDB и мисля, че като цяло описва мнението ми. "There is all kinds of potential here, but Mr. Haggis lacks the Hitchcockian sense of mischief to make it blossom."
Оценка: 6.4/10, все пак беше много по-добре от екшън флик, в който лесно можеше да се превърне.


