Ще започна един от редките си постове с необяснимия за мен факт - много хора смятат, че 15 септември е важен празник. Подчертавам - ПРАЗНИК! Че на кой му се празнува - учителите започват работа /на кой му се ходи всеки ден на работа?!/, а учениците тръгваме на училище /я вдигнете ръце - на кой му се ходеше всеки ден на училище?!/... Ако искате и да черпя, а?! Ако вие сте ходили в нормално училище, аз ходя в едно, управлявано в съответствие с най-жестоките закони на Сталин, Хитлер, Мао Дзедун, Кастро, Кадафи и още една шепа диктатори. Празник...
Мина много време от последния ми пост и най-накрая се навих да изгледам голямата поредица за Хари Потър с изключение на финалната част и още филми, за които няма голяма разлика дали ще пиша или не, те по-хубави няма да станат. Общо взето нямах много време за гледане през лятото, противно на очакванията ми, които бяха настроени към дълги и отегчителни следобеди, които ще запълвам с филми. Все пак набързо ще напиша по няколко реда за някои от филмите, които успях да изгледам през последните 2 седмици.
Cars (2006) - 6/10
Карс не е слаб филм, напротив - не е лесно да кажеш нещо лошо за него. Просто анимациите се правят по една и съща вече добре шлифована формула, която ги прави много успешни едновременно финансово и естетически. Обаче когато изгледаш достатъчно анимации, просто не виждаш нещо ново в тях. Разбира се, всяка история има своите приключения и детска наивност, подходяща за хора на всяка възраст. Просто след време този факт остава на заден план за сметка на някои изтъркани скечове и чувството "всичко това вече съм го гледал преди".
The Kids Are All Right (2010) - 8/10
Един много силен и драматичен филм. Аз, който не се смятам за чувствителна натура се трогнах много, което си е впечатляващо и печели уважението ми. Актьорското присъствие е блестящо, може би най-силната черта на филма. Джулиан Мур и Анет Бенинг, в тандем с Марк Ръфало създават герои, които са толкова истински и убеждаващи с проблемите си, че чак не е за вярване.
Home (2009) - 6/10
Имах голямо желание да го гледам, понеже исках да науча нещо повече за земята. Сега имам чувството, че ако някой си изхвърли бутилката от минерална вода на земята ще му откъсна шибаната глава. До сега не бях виждал толкова много паника, събрана в 90 минути лента. Да, паника и нищо друго. Бих се радвал да знам повече за промените, които могат да се направят или вече се правят, отколкото за бедите и апокалипсисите, които ми висят на главата.
Defiance (2008) - 7.1/10
Обичам филмите за Втората Световна война и ни най - малко не ми пука колко достоверни и надеждни източници за образоване са. Филмите отдавна не са начинът да научите за дадено събитие или период, книги има с лопата да ги ринеш. А относно филма - аз останах доволен. Бях гледал доста интерпретации на войната, но никога не бях виждал /нито пък чувал и чел/ за агресивни евреи. Едуард Зуик има режисьорския подход към подобни истории и го е показвал с "The Last Samurai" и "Blood Diamond". Лев Шрейбер и Даниел Крейг се справят добре с главните роли, въпреки, че никога не бих ги помислил за братя. Естествено, филмът можеше да бъде и много по - добър, но остава по-скоро на средно ниво.
Flight of the Phoenix (2004) - 4/10
Нищо не успя да спаси този филм. Може би едно от малкото неща, които ме впечатлиха беше злият Елиът. Джовани Рибиси изигра ролята си страхотно и ме убеди поне да изгледам филма до край.
The Lincoln Lawyer (2011) - 6.4/10
Филмите със съдебни дела представляват интерес за мен, понеже винаги са динамични и почти винаги се получават доста интересни обрати до самото заключение. Този не е точно такъв, но в никакъв случай не е слаб филм. Bad ass героя на МакКонъхи е интересен, но не задържа вниманието на зрителя за дълго. При мен по скоро се получи така, че тъкмо когато ми доскучае се случва нещо интересно, което ме кара да погледам още малко. Предпочитам да не се стига до там.
Juice (1992) - 6.6/10
"Juice" във всеки случай е емблематичен филм. Самото присъствие на Тупак го прави такъв и в повечето време недостатъците просто не се забелязват. Историята за черните момчета, които се замесват в не добре планирано престъпление ни е позната, но тук може би е разказана най-добре. Покрай тях наблюдаваме и много елементи от живота на хората в гетото, но с малко повече подробности, отколкото е нужно. Героите са интересни и колоритни, като Бишъп /Тупак/ се променя коренно до края на филма и става истински маняк.
Singin In The Rain (1952) - 8/10
Песни, танци и доста забавни моменти. Наистина, комедията беше много сполучлива, като се има в предвид времето, през което е правен филма. Старите комедии почти никога не са ми допадали.
Crash (2004) - 7/10
Общо взето силен, но много противоречив филм. Конфликтите са пресилени до крайност, което образува на моменти абсурдни ситуации. За сметка на това пък има някои доста добри и фрапиращи сцени, които ще останат в съзанието ми. Оставам със смесени чувства, но бих казал, че филма ми хареса.
Seven Years in Tibet (1997) - 6.7/10
Доста завладяващ и погълващ филм. Привлича вниманието като магнит, не усетих как минаха малко над 2 часа. Динамичен е и предава доста дълга история, но отделя достатъчно внимание на всяка важна част. За нещастие, не научаваме почти нищо за митичния град Ласа и живота вътре, нито пък за традициите и обичаите на народа в Тибет, които героят ни така и не разбра...
Това беше от мен за сега, надявам се на пиша по често поне през есента. А сега, извинете ме, отивам да уча за изпитите ми по английски. :)
Публикации
